Дэвид Хосп - Зодия убиец

В случая на Бюканън обаче задачата беше доста трудна.

— Беше страхотен, Спенс — каза клиентът му. — Наистина много съм ти благодарен. — Звучеше искрено.

Когато двамата излязоха от конферентната зала, секретарката му ги посрещна със сребърен поднос с топли и влажни кърпи за лице. Тя подаде на всеки от тях кърпа с помощта на щипци, в духа на най-добрата традиция на презокеанските полети. Бюканън повдигна изненадано вежди, но на Карелсън не му пукаше. Топла кърпа след напрегната среща винаги го му действаше освежително.

— Сериозно ти говоря — продължи сенаторът. — Помислих, че онзи детектив ще ти налети на бой. Щеше да е добре дошло за нас. Едва ли ще имам проблеми с него след тази среща.

Карелсън започна да потрива кърпата върху лицето си, вдишвайки от приятната топлина.

— Благодаря, сенаторе — отвърна. — Оценявам доверието ви, но на ваше място засега бих се въздържал от празнуване. Единственото, което направих, е да забавя неминуемия сблъсък.

Бюканън остана шокиран от тези думи:

— Нали не говорите сериозно? Мислите, че ще продължат да ни гонят до дупка ли?

— Мога да се обзаложа.

— Но вие бяхте пределно ясен и категоричен. Те нямат право да…

— Те имат всички права — прекъсна го адвокатът. — Това, което казах, не значи абсолютно нищо. Беше блъф. Те имат трупа на убитата в Роксбъри жена и това им дава право.

— Но аз съм американски сенатор.

— Убийствата бият политическите постове — отвърна Карелсън с въздишка. — Ако изобщо има някакво значение, то е, че позицията на сенатор ви поставя в още по-уязвимо положение. Не можете да се извъртите и да избегнете действията им, както би могъл да стори обикновен гражданин.

— Не мога да повярвам. Може ли изобщо да се направи нещо?

Карелсън метна кърпата на масата.

— Може би. Може да успеем да упражним някакъв контрол по неофициалните канали. Опитайте се да отстраните детектив Лонг от случая и да отложите или да забавите разследването поне докато приключат изборите. — Карелсън изчака да види реакцията на клиента си. — Преди да започнем, има ли нещо, което трябва да знам? Нещо, което искате да ми споделите? Аз съм ваш адвокат и всичко, което ми кажете, ще бъде запазено в тайна.

Бюканън наведе глава и закри лицето си с длани.

— Лонг е прав за Макдугъл. Той дава пари за кампанията ми още от самото начало. Същото важи и за служителите му.

— И той връща парите на служителите, които са дарили? Един от най-лесните начини да се избегнат законите за финансиране на изборите. И един от най-незаконните.

— Не знам какво е правил със служителите си — отвърна Бюканън и вдигна глава. — Никога не съм го питал.

— Просто предположихте, че чистачите и секретарките ви харесват толкова много, че са готови да дават по десет процента от заплатите си, само и само да ви изберат? — Карелсън поклати глава. — Хайде, сенаторе, не се правете на наивен.

Бюканън сви рамене.

— Предположих, но не бях съвсем сигурен. Макдугъл твърдеше, че е дарил общо над един милион долара, но аз не го питах как го е направил.

— И какво трябваше да получи той в замяна?

— Достъп. Като всички останали.

Адвокатът вдигна очи към тавана.

— Даде ви един милион долара и в замяна поиска единствено „достъп“?

— Нищо друго. Искаше да му съдействам за няколко държавни поръчки, които бяха спечелени това лято. Казах му, че ще видя какво мога да направя. Излезе обаче, че не можах да му помогна много. Аз съм сенатор първи мандат, а на опашката пред мен се бяха наредили твърде много хора. Компаниите на Макдугъл не спечелиха нито една държавна поръчка. Може да проверите, ако искате.

— Сигурно не е останал много доволен — каза Карелсън и се почеса по брадичката.

— Меко казано. Ако до този момент нямах охрана, след като ми се развика и ми се закани, реших, че задължително трябва да си наема.

— Значи въпросът е какво общо има всичко това със смъртта на Елизабет Конър.

— Нищо. Кълна се в бог, Спенс, нямам никаква представа какво се е случило с тази жена.

Карелсън се вгледа изпитателно в него. Той се смяташе за специалист по разгадаване на човешките характери. Отчасти поради това беше станал и велик адвокат. Но в случая Бюканън беше същинска загадка и Карелсън осъзна, че едва ли ще може да го разгадае.

В края на краищата това нямаше никакво значение. Виновен или не, Бюканън беше негов клиент. Богат и влиятелен клиент. Ето това имаше значение.

— Добре тогава — каза. — Да седнем заедно и да помислим какво да предприемем.