Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Какво?

Фин се ослуша.

— Какво беше това? — попита.

— Кое?

Звукът се повтори. Тихо стържене по стоманата, което дойде иззад ъгъла на сградата.

— Това — каза Фин. — Какво беше това?

Козловски също го чу. Той се наведе и прибра шперца в джоба, в същото време извади пистолета.

— Стой тук — каза.

— Глупости.

Бившето ченге не му обърна внимание и се зае да открие източника на шума. Тръгна покрай стената с изваден пистолет. Когато заобиколи ъгъла, забеляза движение в сенките и веднага насочи натам пистолета.

— Не мърдай! — каза и показалецът му прилепна към спусъка.

— Добре ли познавахте Елизабет Конър? — попита Лонг Бюканън.

Сенаторът погледна адвоката си, който отвърна:

— Не.

— Тя е била дарител за кампания ви.

— Както вече казах, аз имам много дарители. Няма как да познавам всичките.

— Не всички даряват максималната сума.

— Вярно е. Но мнозина го правят и физически ми е невъзможно да следя броя и имената им — докато отговаряше, Бюканън запази желязно самообладание. Дори и да лъжеше, умееше го добре. Лонг трябваше да намери начин да пропука самоувереността му.

— Говорили сте с нея по телефона — каза той, повече като констатация, отколкото въпрос.

— Грешите — отвърна сенаторът.

Лонг бръкна в папката, която беше донесъл, извади оттам няколко листа и ги нареди на масата.

— Това са телефонните разпечатки от телефона на Елизабет Конър. — Със задоволство забеляза, че лицето на Бюканън леко посивя. — Виждате ли тези номера тук? — Показа отбелязаното с маркер. — Това са изходящите обаждания и номерата, на които е звъняла. Разпознавате ли този номер?

Бюканън преглътна тежко:

— Това е моят номер.

Лонг кимна:

— Продължавате ли да твърдите, че не сте я познавали?

Бюканън погледна към адвоката си. Лонг не можеше да разчете сигналите, които двамата си разменяха, но определено имаше някаква комуникация, защото само след миг Карелсън се намеси:

— Клиентът ми отговори на въпроса, детектив. Давай нататък.

— Давай нататък? Майната ти. Тук става въпрос за убита жена. Тя се е обаждала на сенатора многократно, а той си мисли, че нищо не се е случило?

— Вероятно някой от екипа на сенатора е вдигнал телефона. Не можете да докажете, че сенаторът изобщо е говорил с жената. Може да се е опитала да се свърже с него, но да е разговаряла само с някоя от секретарките.

Лонг поклати глава.

— Вижте тук. Два от тези разговори са продължили повече от петнайсет минути. А всичките са траели над пет минути. Искате да ми кажете, че секретарките разговарят по петнайсет минути с всеки непознат?

— Клиентът ми отговори на въпроса ви. Тези записи не доказват нищо. Давайте нататък, детектив.

— Тези записи доказват, че той лъже — каза Лонг.

Лицето на Карелсън стана почти лилаво.

— Капитан Таунсенд, няма да търпя подобни обвинения срещу моя клиент. Трябва ли да ви напомням, че е член на Сената на Съединените щати?

Таунсенд само махна с ръка.

— Ами Иймън Макдугъл? — продължи Лонг, съсредоточил се в нападението. — Добре ли го познавате?

Адвокатът вдигна ръка, за да попречи на Бюканън да отговори.

— Преди клиентът ми да отговори, настоявам да знам какво общо има това с разследването.

— То си е ваше право — отвърна детективът и отново се обърна към Бюканън.

— Разберете, детектив — ядоса се Карелсън. — Сенаторът няма да говори, докато не му кажа. Искате информация? Тогава трябва да съм сигурен, че има връзка с разследването. Няма да позволя този шантаж да продължи!

Лонг трябваше да му признае: закръгленият дребен човечец умееше да крещи.

— Макдугъл е бил шеф на госпожа Конър — обясни Лонг.

— Е, и? Това не е никакво оправдание за подобен въпрос — отвърна Карелсън.

Лонг посочи списъка с телефонните номера.

— Виждате ли тези номера?

— Да.

— Този номер тук е бил набиран веднага след всеки от разговорите с дома на сенатора. Той е на Иймън Макдугъл. Наистина ли мислите, че е случайно съвпадение?

— Ние не мислим нищо, детектив — каза адвокатът. — Не е в нашата компетенция да мислим или предполагаме каквото и да било. Вашата работа е да ме убедите, че тези въпроси имат отношение към убийството на жената. Дотук нямам впечатлението, че можете с нещо да обосновете въпросите си.

Лонг се обърна към Таунсенд:

— Тоя майтапи ли се с мен? Не съм можел да обоснова въпросите си. — После отново се обърна към Бюканън: — Сенаторе, при цялото ми уважение към вас, ние разполагаме с телефонни разпечатки, с връзката между убитата и Макдугъл, имаме доказателства, че всеки един от първия до последния служител на Макдугъл е дарил максималната сума, допустима от закона за кампанията ви, веднъж годишно през последните четири години. Имаме и тялото на Конър, плуващо в локва кръв. И какво ще кажете на журналистите? Без коментар?