Дэвид Хосп - Зодия убиец

Тя забеляза паркирания зад ъгъла мерцедес, но не му обърна внимание. Синът на семейство Шъмли, които живееха няколко къщи по-нататък, беше инвестиционен банкер в Ню Йорк. Вероятно им беше дошъл на гости, за да им покаже новата си играчка. Когато видеше следващия път Милдред, нямаше да може да се отърве от нея. Тя от сутрин и до вечер само се хвалеше колко много пари имал синът й. Сякаш това щеше да компенсира разочарованията й от живота.

Шели паркира колата си пред къщата. Скоро щеше да настъпи зимата и тогава щеше да паркира в гаража. Но все още времето беше относително меко, а и трябваше й поне един ден да разчисти гаража. Беше се зарекла да го разчисти миналия уикенд, но не успя да се организира. „Следващия уикенд — каза си. — Винаги ще има още един уикенд.“

Отвори задната врата откъм кухнята. Понякога се питаше защо изобщо заключва дома си сутрин, когато отива на работа. В града нямаше никакви сериозни престъпления вече повече от пет години. Едва ли щеше да се намери по-сигурно и безопасно място за живеене. Натисна електрическия ключ на стената. Чу се изщракване, но помещението остана тъмно.

— По дяволите, пак бушонът — промърмори.

И преди се беше случвало. Дори се случваше прекалено често. Електротехникът й беше казал, че трябва да се ремонтира цялата инсталация и да се смени електрическото табло, но тя нямаше пари. Ако това означаваше, че трябваше няколко пъти в месеца да слиза по стълбите в мазето, така да е. За нея беше по-добре, отколкото да харчи пари, с които така или иначе не разполагаше.

Пипнешком се придвижи през кухнята, докато не стигна до шкафа. Извади от чекмеджето електрическо фенерче. Лъчът, който проряза тъмнината, й подейства успокояващо. Глупаво беше. От дете не се беше бояла от тъмното.

Отиде до мазето и отвори вратата. Помещението не беше довършено, в него беше влажно и студено. Мракът беше почти непрогледен. Тя бавно слезе по дървените стъпала, всяко от които скърцаше неистово под тежестта й.

Електрическото табло се намираше в ъгъла. Но макар че знаеше точното му местоположение, й трябваха няколко секунди да го намери. Отвори капака и се озадачи от видяното. Обикновено един, най-много два от автоматичните превключватели се задействаха и изключваха при претоварване на електрическата мрежа. Този път обаче тя забеляза, че всичките бяха изключени.

Тя започна да включва превключвателите. После се обърна, за да се върне в кухнята. Освети наоколо с фенерчето, търсейки стълбището. Стъпалата обаче бяха препречени от нещо. Там стоеше мъж в черен костюм, само на метър от нея. Тя понечи да извика, но от шока от устата й излезе само скимтене.

Лъчът от фенерчето освети първо краката му, после нагоре и тялото му. Следващото нещо, което видя, беше нож в ръката му. Накрая тя освети и лицето му. Имаше загладена назад сива коса, пронизващи очи и грозен белег на челото. При други обстоятелства би й се сторил привлекателен, но ужасът я беше парализирал. Той пристъпи към нея, вдигна ножа и каза:

— Искам да ми кажеш за досието.

Фин гледаше как работи Козловски. Стояха пред задната част на сградата в Челси. Козловски стискаше със зъби малко фенерче, насочено към таблото на алармената система, монтирано до вратата. С малка отвертка махаше капака. Щом отвинти винтовете, свали капака внимателно, за да не се изключи някоя от жиците, опасали вътрешността на таблото.

— На това ли те учиха в полицията? — попита адвокатът.

Приятелят му изпъшка. Фенерчето в устата му не му позволяваше да говори, но Фин си каза, че и да имаше възможност, едва ли би отговорил на въпроса.

После Козловски извади от джоба си малки клещи с резачка и се зае да брои жиците, които бяха включени към платката. Във филмите жичките обикновено са в различни цветове. Очевидно филмите невинаги отразяват действителността, защото всичките жици в това табло бяха черни.

Козловски ги преброи, после се спря между третата и четвъртата. Внимателно доближи клещите между двете жици и погледна към Фин с повдигнати вежди.

— Не гледай мен — каза адвокатът.

Козловски отново се обърна към таблото. Клещите увиснаха над третата жица. После, в последния момент се преместиха на четвъртата и я отрязаха. Фин затвори очи, очаквайки алармата да се разпищи. Но не се случи. След миг отвори очи и видя доволния Козловски, който прибра клещите и извади шперца. Фенерчето още беше в устата му. Започна да работи върху бравата.

— Почакай — каза адвокатът и вдигна длан.