Дэвид Хосп - Зодия убиец

Сълзите й потекоха.

— Всеки ден. Всеки божи ден.

Лонг се беше подпрял на колата си, паркирана на улицата пред имението на Бюканън, и видя как Фин слезе по стълбите, Фин се изкуши да се престори, че не го е забелязал, да го подмине. Но си даде сметка, че детективът няма да го допусне. Затова отиде при него.

— На гости ли? — попита го Лонг, когато той се приближи. Очите му бяха ясни и пронизващи.

— Щях да ви попитам същото — отвърна адвокатът.

Двамата стояха един срещу друг и в продължение на няколко секунди всеки гледаше изпитателно другия. Накрая Лонг обърна глава към имението.

— Доста прилично място — отбеляза. — Можеше да е ваше.

Фин поклати глава:

— Не, никога нямаше да оцелея в този свят.

Детективът заинтригувано наклони глава настрани.

— Защо, струвате ми се доста способен и умен? Успели сте да се измъкнете от улицата, щяхте да се справите и с фамилното богатство.

— На улицата е по-различно. Там има правила и всеки ги спазва. Горе по висините правилата не важат. Аз не бих могъл да живея така.

— А може би просто не сте научили техните правила навреме?

Фин сви рамене.

— Предполагам, никога няма да разберем. — Отстъпи назад. — Трябва да се прибирам.

Лонг кимна.

— Сигурно е хубаво да имаш семейство. — Фин само го изгледа, но замълча. — В тази история има и нещо повече, нали? — попита детективът.

— Имате ли да ме питате нещо конкретно, детектив? — попита адвокатът след кратка пауза.

Лонг го изгледа изпод вежди. Фин усещаше как бие сърцето му и всеки момент ще се пръсне. Накрая ченгето отмести поглед и тежко въздъхна:

— Не, засега нямам.

— Добре — отвърна той.

— Може да ви потърся отново обаче. По-късно.

— Няма да ходя никъде. — Фин извади от джоба ключа за колата. — Довиждане, детектив.

— Довиждане.

— И сега какво ще правиш?

Фин се беше подпрял на парапета на балкона, който заемаше значителна част от втория етаж на мезонета на Лиса и Козловски на Бийкън Стрийт. Гледката от балкона беше забележителна и изключително красива, поради което си заслужаваше да се изстрада вечерният октомврийски студ. Той беше престанал да чувства студа, беше претръпнал.

Въпросът му беше зададен от Сали. Тя, Лиса и Козловски тихо слушаха в хола, докато им разказа всичко — от началото до края. Никой не го прекъсна. Той имаше нужда да говори, да излее онова, което беше научил и което му беше трудно на самия него да проумее. Когато свърши, седя мълчаливо още няколко минути, след което се качи на балкона на втория етаж, за да погледне града. Те му дадоха малко време да остане насаме, след което отидоха при него. На балкона имаше маса и столове и те седнаха въпреки студа. Фин, застанал прав до парапета, ги чу, но не се обърна.

— Не знам — каза той.

— Тя е убила човек — обади се Козловски. Въпреки драстичната промяна, която бяха внесли Лиса и синът им, той продължаваше да гледа на света в черно-бели тонове.

— Така е — съгласи се той.

— Но тя ти е майка — намеси се Лиса.

— Така е.

— Какво значение има? — попита бившето ченге. — Законите са еднакви за всички.

— За всички ли? Ако Андрю, когато порасне, наруши закона, ти ще се обърнеш ли срещу него? — попита го жена му. — Ами аз? Мен ще предадеш ли?

— Това е различно — отвърна Козловски.

— С какво?

Той поклати глава.

— Просто е различно. Тук не става дума за човек, който го е отгледал, а за човек, който го е изоставил. Различно е.

— Може би. Въпреки това не ми се струва правилно.

— Няма правилно — тихо изрече Сали. — Тук няма правилно решение. Всяко действие е погрешно. Няма смисъл да го обсъждаме с категориите на правилно и неправилно. Единствено Фин може да реши как да постъпи. Каквото и да реши, то ще е правилното, защото няма по-добро решение.

Всички се умълчаха. Накрая Фин започна отново. Той продължаваше да гледа към синята шир на Чарлз Ривър и към потъналия в мрак кей. В далечината светеше куполът на една от сградите на Масачузетския технически университет. Сградите на другия бряг също излъчва мека топлина на фона на есенния студ.

— Знаете ли — рече той. — Някога мечтаех за родителите си. Измислях си какви ли не истории и причини защо са ме зарязали. Глупави, романтични, детски истории, заимствани от филмите на Уолт Дисни, приказките на Братя Грим, легендата за крал Артур и други.

— Не си бил далеч от истината — отвърна Сали. — Само малко по-мрачни.