Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Но те проведоха тестовете.

— Да, проведоха ги и ми казаха, че резултатите са положителни. Затова и се изненадах тази сутрин, когато от моята лаборатория ми се обадиха и ми казаха, че моето ДНК не съвпада с това на съпруга ви. Няма начин Джеймс Бюканън да е бил мой баща.

— Е, и? Какво мислите по този повод? Полицията ли е фалшифицирала тестовете? Опитали са се да компрометират съпруга ми?

Фин поклати глава.

— Тестът, който проведоха в полицията, беше за сравнение на моето и на Брук ДНК. Искаха да докажат, че Джеймс Бюканън ми е баща, като се види, че с Брук сме от една кръв. И когато излязоха резултатите, те си мислеха, че са стигнали до истината. На никого през ума не му е минало, че може да има и друга хипотеза. С Брук имаме различни бащи. — Той я погледна сурово. — Но имаме една майка.

Катрин Бюканън го гледаше вече от няколко минути. Не се опита да избегне погледа му, гледаше го право в очите и мълчеше. Накрая много тихо и крайно неубедително изрече:

— Ти няма как да го знаеш.

Фин кимна.

— Напротив, знам го. — Отвори куфарчето си и извади две папки. Сини папки, изтъркани и побелели от времето. При вида им от очите на Катрин Бюканън бликнаха сълзи.

— Какви са тези папки? — попита тя.

— Много добре знаеш. И преди си ги виждала. Преди много, много време. Две досиета. Два комплекта документи за две момчета, родени в един и същи ден, в една и съща болница, от две различни майки. Едната е умряла при раждането, другата е останала жива. — Той постави едната от папките на масата пред нея. — Това досие съдържа документи за моето раждане. Виж, тук е изписано моето име — името, което ми дадоха, когато за първи път ме дадоха в приемно семейство, където трябваше да се грижат за мен. А тук като моя майка е посочена Елизабет Конър.

Тя се навъси.

— Тогава, щом е посочена Елизабет Конър, какво те кара да мислиш, че аз съм майка ти?

— Защото е лъжа. Досиетата са били разменени. Виж кръвните групи. Елизабет Конър има кръвна група АВ положителна. А аз — нулева, отрицателна. Биологично това е невъзможно. Тя не е могла да бъде моя майка. — Фин взе втората папка. — Това досие съдържа документите за раждането на второто дете — онова, което е умряло при раждането. Неговата кръвна група е посочена като АВ отрицателна. Кръвната група на майката е посочена като нулева отрицателна. Отново несъвпадение. — Той остави папката на масата. — Прочети коя е посочена като майка. Тук пише: Катрин Хауърд Сейнт Джеймс.

— Това не доказва нищо. Не е категоричен аргумент.

— Може би само по себе си не доказва. Можеше да е случайна техническа грешка. Но ДНК тестът, направен в полицията, доказва, че с Брук имаме кръвна връзка, а тестът, който аз поръчах, доказва, че Джеймс Бюканън не е мой баща. Остава само една-единствена възможност.

Катрин Бюканън затвори очи.

— Можем да направим сравнителен тест на твоето и моето ДНК, за да го проверим — продължи той. — Но не е необходимо да усложняваме нещата, нали?

Тя поклати глава.

— Не, не е необходимо. — Катрин отвори очи, но ги насочи надолу.

— Искам да го чуя от теб.

Тя нямаше сили да го погледне в очите. Минаха няколко секунди, преди да заговори:

— Трябва да разбереш, тогава бях много млада. Твърде млада. Семейството ми беше едно от най-известните в Бостън. Баща ми беше председател на най-голямата финансова институция в града, а майка ми — в ръководството на повечето благотворителни организации. Не можеха да се примирят с факта, че петнайсетгодишната им дъщеря е постъпила така с тях, че им го е причинила, че е забременяла. Времената тогава бяха такива, че ако някой разбереше, щеше да избухне скандал, който да разруши семейството ни.

— И затова се отказа от мен — каза Фин. — Заряза ме.

— Не исках. — Катрин подсмръкна, сълзите й напираха. — Бях на петнайсет, имах ли избор? Изпратиха ме далеч от дома ми. Не се виждах с никого от семейството в продължение на месеци, а когато родих, те отнесоха. Дори не ми позволиха да те видя. Виках и крещях дни наред, но те не ми обърнаха никакво внимание.

— Но ти никога не направи опит да ме откриеш. Дори след като пораснах. С твоите пари и възможности ти така и не се опита да разбереш какво е станало с мен.

— Не можех. — Тя стана, приближи се до него и протегна ръка, но той се отдръпна. — Тогава се омъжих за Джеймс. Омъжиха ме за най-желания мъж в града, от една от най-знатните фамилии в Масачузетс. Казаха ми да забравя за миналото си.