Дэвид Хосп - Зодия убиец

Наближаваше ноември и когато Фин прекоси по Лонгфелоу Бридж от Кеймбридж към Бостън, над града се беше спуснал мрак. Дните щяха да стават още по-кратки с всеки изминал месец. Това му действаше депресиращо.

Той насочи колата по кръговото, където Кеймбридж Стрийт се пресича с Чарлс и продължава към Стороу Драйв. Група клошари се бяха скупчили край една аптека от другата страна на улицата срещу Масачузетс Дженерал Хоспитал. Фин беше поразен от факта, че такава крайна бедност има в един от най-богатите квартали в страната.

Той продължи по Чарлз Стрийт, покрай баровете и четиризвездните ресторанти. На половината път към Бийкън Стрийт и Бостън Комън зави наляво и продължи още две пресечки нагоре по хълма към Луисбърг Скуеър.

Новинарските екипи, обсаждали имението почти цял ден, се бяха пренесли на друго място, подобно на лешояди, наситили се на полуоголен скелет. Останали бяха само празни картонени чаши от кафе и фасове. Сякаш тук беше валял сняг по-рано от обичайното.

Нямаше я жълтата полицейска лента и къщата до голяма степен беше приведена в ред. По всяка вероятност кабинетът на горния етаж, в който сенаторът беше убит, все още беше запечатан, но тъй като имаше трима свидетели на убийството, едва ли щеше да остане затворен още дълго. В края на краищата, ако се съдеше по официалната версия на властите, в случилото се нямаше никаква загадка. Може би щеше да последва политически трус от връзките на Бюканън с Макдугъл, но и двамата бяха мъртви и нямаше към кого журналистите да насочат обществения гняв. Въпреки че практиката на новинарските канали беше да освещават развитието на история като тази на всеки няколко часа, интересът към нея щеше да изчезне веднага с избухването на следващия скандал. В държава, където насилието и убийствата бяха неизменна част от обичайното ежедневие, нямаше да се наложи хората да чакат дълго.

Фин изкачи стъпалата и натисна звънеца. Никой не отговори. Звънна отново. Чак след третото позвъняване отвътре се чу шум и някой се провикна:

— Оставете ни на мира!

— Скот Фин е! — провикна се в отговор той.

След известно суетене вратата се отвори. Пред него застана Брук Бюканън и тутакси се намръщи.

— Помислих, че журналистите са се върнали — каза тя. Брук беше не по-малко нещастна от Фин. — Казах ти, още не съм готова за това.

— Не искам да започнеш да се държиш като моя сестра веднага. Искам само да те питам нещо.

— Какво?

Той се поколеба. Нямаше желание да разговаря на стълбите пред вратата.

— Мога ли да вляза?

Тя се намръщи още по-силно и го изгледа с подозрение.

— Важно е — добави Фин.

Брук отвори вратата и му направи път да влезе.

Останаха в коридора.

— Е? — попита го тя.

— Извинявай, не исках да те безпокоя по това време, но шофирах цял ден. Мога ли да те помоля за чаша вода?

Тя направи недоволна гримаса.

— Ела с мен. — Отведе го в кухнята и му наля чаша вода от чешмата. — Последните няколко дни бяха ужасни.

— За мен също — отвърна той. Брук поомекна. Той отпи от водата, като в същото време обмисляше как да подходи към младата жена.

Тя обаче започна първа разговора:

— Е? Какво е толкова важно, че трябваше да говорим посред нощ?

— Искам да ми разкажеш за тестовете, които полицията направи, за да докаже, че ти и аз имаме един баща. Ти ли ходи в полицията, за да дадеш проба за ДНК?

— Да, аз.

— Чия идея беше?

— Не разбирам накъде биеш?

— ДНК тестът твоя идея ли беше или на полицията?

Тя поклати глава.

— Идеята беше тяхна. Тогава аз още не знаех, че може да сме от един и същи баща. Знаех само, че баща ми се е замесил в нещо лошо и че бие майка ми. — Лицето й помрачня от неприятните спомени. — Аз го мразех. Мисля, че винаги съм го мразела. Бях готова на всичко, за да помогна на полицията.

— Значи, когато те предложиха да се направи ДНК тест, ти се съгласи.

— Да.

— Как събраха пробите?

— Какво значение има?

Фин усети, че въпросите започват да я изнервят.

— Просто ми кажи.

— Взеха ми кръв.

Той кимна.

— Видя ли ги да слагат кръвта в епруветка и да залепват етикет с твоето име върху нея?

— Да. Беше ми любопитно как се прави и ги попитах. Попитах ги и кога ще са готови резултатите. Какво общо има това?

Той остави въпроса без отговор и продължи:

— Предполагам, баща ти не знаеше, че си отишла в полицията?

— Не, за бога. Иначе сигурно щеше да ме убие.

— Каза ли на майка си?

Тя поклати глава.

— Тя не искаше да се отделя от баща ми, въпреки че я малтретираше. Щеше да се опита да ме спре, може би дори щеше да му каже.