Дэвид Хосп - Зодия убиец

Версията обаче беше винаги една и съща. Без да се впечатляват от намеци и недоверчиви погледи, всички участници в събитията се придържаха към истината, а истината на един малко или много съвпадаше с истината на останалите. Ясно беше, че Елизабет Конър е изнудвала Бюканън, а може би и Макдугъл. Бюканън и Макдугъл бяха замесени в заобикаляне по незаконен път на ограниченията за финансиране на предизборни кампании и най-вероятно бяха въвлечени в някакъв пазарлък и корупционна дейност. Освен това Бюканън и Конър бяха биологични родители на Фин. Всеки един от тези факти беше достатъчен на Конър да започне изнудване, макар че никой не знаеше със сигурност точно кой от тези факти тя беше използвала. Имаше и други въпроси, останали без отговор. Като например знаеше ли Джеймс Бюканън за убийството на Елизабет Конър. Кой беше наредил да я убият? Защо мъжът с белега, когото тепърва предстоеше да идентифицират, беше убил Макдугъл и Бюканън?

Това обаче бяха празноти, характерни и неизбежни при заплетени случаи като този. В полицейските телевизионни сериали се създава впечатлението, че накрая с достатъчно усилия и находчивост всичко излиза наяве. Мотивите и интересите на престъпниците биват разкрити със стопроцентова сигурност. В реалния живот обаче не е така. В повечето случаи, дори в разкритите престъпления, винаги остават въпроси, съмнение и несигурност. Колкото и да си мислим, че знаем за хората и техните постъпки, никога не можем да си обясним напълно какво ги подтиква да извършват брутални и жестоки деяния.

Ако не друго, поне на Фин и Козловски не се наложи да останат дълго в къщата на сенатора. Час и половина след като започна разпитът, те бяха откарани в полицейския участък. Което си беше облекчение. Малко след като откараха труповете, Катрин и Брук бяха доведени в къщата и се създаде такова напрежение, че на Фин му стана трудно да диша.

Предполагаше, че и двете вече знаят, че Джеймс Бюканън е бил бащата на Фин. Брук непрекъснато го гледаше с недоумение. Дори не можеше да се престраши да срещне погледа й. Той имаше сестра! От тази мисъл се разтреперваха ръцете му. Искаше му се да отиде при нея, но не знаеше какво да й каже.

Прекалено много усложнения имаше. Тя тъгуваше за смъртта на баща си — бащата, който беше зарязал него и който вероятно беше убил майка му. Единственото, което му оставаше, беше да гледа надолу и да клати глава.

— Ако погледите можеха да убиват… — обади се Козловски, седнал до него.

Адвокатът вдигна глава и приятелят му кимна към Катрин Бюканън, която в момента гледаше към Фин. Гледаше, но сякаш не го виждаше, сякаш силно желаеше той да изчезне, да се разтвори, да се изпари във въздуха; да се махне от дома й, от живота й и да отнесе трагедията, която беше причинил на семейството й.

— Не я виня — отвърна Фин.

— Не? Вината не е твоя.

— Дали? — Отново сведе очи, безсилен да издържи на погледа й. — Дори и да не е моя вината, аз пак си оставам причината за всичко това. Аз съм причината нейният свят да се разпадне. Аз съм физическото въплъщение на всичките прегрешения и грехове на съпруга й. — Той се изсмя горчиво. — Точно като син на баща си.

— Глупости. Тя, а не някой друг, се е омъжила за задника. Тя е избрала по кой път да поеме. Ти нямаш нищо общо с това.

— Може би.

Лонг дойде при тях.

— Приключихме тук. Трябва да свършим още няколко неща, но в участъка.

Фин кимна, благодарен, че ще може да се махне от къщата, в която присъствието му никога не е било желано. С наведена глава тръгна към вратата и почти стигна до нея.

— Скот — повика го женски глас.

Той се обърна и се озова пред Брук Бюканън. Гримът й се беше размазал, под очите й имаше тъмни кръгове.

— Фин — каза той.

— Какво?

— Никой не ми вика Скот. Всички ми казват Фин.

— Добре. — Тя отвърна поглед, а от очите й потекоха сълзи. — Не съм много добра в това, не знам какво да кажа.

— Какво има да се казва изобщо? — Той много искаше да си тръгне от тази къща.

— Предполагам няма. — Тя отново погледна настрани. — Не знам как да приема всичко това.

— Да, разбирам те.

— Никога преди не съм имала брат.

— Аз никога преди не съм имал нищо.

— Ще ми трябва известно време, но когато към готова, ще искам да поговорим. Не знам обаче кога ще е това. — Тя го погледна гузно.

Не беше необходимо, каза си Фин. Вината не беше нейна.

— Когато си готова, някой ден може да излезем и да изпием по чаша кафе — отвърна Фин. — Ако ли не, ще те разбера.