Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Пуснете ме! — извика Фин.

— Стойте назад! — предупреди го Лонг. — Може да не е сам.

Козловски кимна и отново спря с ръка Фин, докато Лонг продължи навътре. Кабинетът не беше много голям и на детектива му бяха необходими само няколко секунди да провери помещението, след което даде сигнал, че е чисто. Навън се чуха сирените на поне дузина патрулни коли, които паркираха до къщата. Последваха стъпки по стълбите и викове на полицаи и парамедиците от „Бърза помощ“.

Събитията се стовариха върху Фин като гигантска морска вълна. Той продължаваше да гледа Бюканън, който лежеше по лице върху персийския килим, и локвата кръв до главата му, която ставаше все по-голяма с всеки изминал момент.

Фин избута Козловски и бързо заобиколи Лонг. Коленичи до трупа на Бюканън и понечи да го обърне по лице.

— Оставете го! — нареди му детективът. — Парамедиците ще дойдат всеки миг.

— Той ми е баща — отвърна Фин и го преобърна.

Изглеждаше по-добре, отколкото очакваше. Куршумът беше минал над линията на скалпа. Имаше кръв — много кръв — Фин забеляза пробитата кост на входното и изходното отвърстия от куршума, но повечето от откритите рани по лицето определено бяха нанесени преди изстрела.

Той беше още жив. Това също изненада Фин, въпреки че сенаторът едва ли щеше да живее още дълго. Когато го обърна към себе си и подложи сакото си под главата му, очите му се обърнаха нагоре, Фин искаше да му каже нещо, да го утеши, но не знаеше какво. Само гледаше Бюканън и той него. Челюстта на сенатора беше увиснала, очите му постепенно помътняваха. Като че трябваше да бъдат изречени някакви красиви реплики, които да сложат край на тази колкото драматична, толкова и трагична история в холивудски стил. Но не би. Миг по-късно животът окончателно напусна Бюканън. Когато пристигнаха парамедиците, той беше мъртъв.

Фин отстъпи назад. Знаеше, че вече няма какво повече да се направи. Гледаше как парамедиците се суетят над тялото на Бюканън. Със сигурност никой от тях нямаше куража да обяви смъртта на американски сенатор. Продължиха да му правят сърдечен масаж, да вкарват въздух в белите му дробове дори докато го изнасяха на носилка.

Никой не си направи труда да се заеме с мъжа с белега. Единият от парамедиците огледа набързо тялото му. Дали се опита да определи дали е жив, или доколко е важен, но след секунда явно стигна до извода, че е без значение, и се присъедини към колегите си, които се занимаваха с Бюканън.

Фин се приближи и погледна човека, който беше убил майка му и баща му. Спомни си последните му думи: „Ти беше по-добре без родителите си.“ Запита се дали в действителност беше така. Със сигурност нищо от това, което беше научил за Елизабет Конър и за Джеймс Бюканън, не би ги квалифицирало като образцови родители. Но въпреки това дали наистина му беше по-добре без тях? Вече нямаше никакво значение.

Би трябвало да мрази мъжа, който лежеше в краката му. Би трябвало да е обладан от гняв и ярост. Кой би могъл безнаказано да ти отнеме толкова много, без в замяна да усети на гърба си гнева и омразата ти? Парадоксално, но не чувстваше абсолютно нещо към него. Може би заради факта, че не беше емоционално привързан към убитите си родители. А може би защото този човек беше пощадил него и Сали в онази уличка в Чарлстън. Каквато и да беше причината, не можеше да изпитва някакви силни чувства към убиеца.

— Не беше прав — каза той на трупа. — Не че бях по-добре без родители, а щях да съм по-добре без родители. — Не знаеше защо го каза. Може би просто за да има последната дума.

— Добре ли си? — попита го Козловски.

— Да.

— Лонг иска да слезем долу. Предполагам, че ще прекараме почти цял ден тук. Ще даваме показания и ще си говорим с ченгетата.

— Да, навярно. Трябва да се обадиш на Лиса и да й кажеш къде сме.

Козловски кимна.

— Сигурен ли си, че си добре?

— Нищо ми няма. Не че Бюканън ми е бил най-скъпият човек на света. Той ме е изоставил и вероятно е наредил да убият майка ми. Не чувствам загубата му като тежка за мен.

— А какво чувстваш?

— Ти да не си станал Опра Уинфри?

— Само питам.

— Е, няма нужда. Добре съм.

— Добре тогава. Защото ще ти трябва биволско търпение да изкараш до края на деня.

— Не думай.

Фин не помнеше много от този ден. Задаваха му едни и същи въпроси хиляди пъти стотици различни служители на реда и закона. Всяка една правораздавателна служба на Съединените щати беше въвлечена в разследването. Бостънската полиция, разбира се, се стремеше да бъде третирана като първостепенна юрисдикция и при създалите се обстоятелства имаше забележителен успех. Но ФБР и Сикрет Сървис също не се отказваха от своя дял. Дори Отделът за вътрешна сигурност изпрати двама души, за да проверят дали случилото се не е част от системна атака срещу висшите държавни люде на нацията.