Майк Лосон - Рискове на играта

Това беше спокойният период от деня и тя не се зарадва на предобедния пияница. Вгледа се за миг в лицето на нежелания клиент, после му донесе „Уайлд Търки“ с много лед, но не каза нито дума. Подаде му напитката и отнесе вестника си в далечния край на бара, за да продължи да чете, като остави Махоуни насаме да си пие и да размишлява.

Голяма част от близките приятели на Махоуни в Конгреса бяха много богати хора. Разполагаха с големи семейни състояния, огромно недвижимо имущество или пък бяха управлявали успешни фирми, преди да се насочат към политиката.

Нито Махоуни обаче, нито съпругата му бяха от богати семейства и не разполагаха с тлъсти семейни тръстове, на които да разчитат. Преди 2008 г. Махоуни се справяше добре и състоянието му чисто възлизаше на три милиона долара. Спечелил беше повечето пари чрез инвестиции — там, където от работата си беше научил кои акции да продава и кои да купува. С други думи, беше се облагодетелствал от вътрешна информация, практика, която по ирония на съдбата беше законна за членовете на Конгреса до 2012 г. Тогава бе приет закон, който им забраняваше да правят нещо, което обикновените граждани — включително дъщеря му — нямаха право да вършат.

През 2008 г. рецесията го връхлетя безмилостно като всички останали — и това беше основната причина да тормози банкерите, щом му се удадеше възможност. Парите му във взаимни фондове намаляха с четирийсет процента, но не това беше големият проблем. През 2007 г. неколцина умници, които би трябвало да знаят какво правят, го убедиха да вложи куп средства в строителен проект във Флорида. Инвестицията беше сигурна и той се надяваше да спечели от пет до десет милиона от сделката, но пазарът на недвижими имоти рухна. Махоуни изгуби всичките си вложения. Мери Пат още му беше бясна за това. Не стига тази беда, ами той вложи доста свои средства в последните си две кампании, защото икономиката изкарваше всички от нерви и той се притесняваше да не би да изгуби мястото си. В крайна сметка състоянието му в момента възлизаше на около три милиона долара. Не беше сигурен колко от активите му са ликвидни — трябваше да попита счетоводителя си, — но сигурно бяха някъде около двеста-триста хиляди.

Другият проблем на Махоуни беше, че харчеше парите бързо и в големи количества. Те като че ли изтичаха между пръстите му, както бърбънът се стичаше в гърлото му. Печелеше повече от двеста хиляди годишно, което не беше зле, но той се обличаше добре, хранеше се добре и винаги черпеше някого. Миналата година се наложи да даде малко пари на най-малката им дъщеря Мици, която още не печелеше достатъчно, за да се издържа. Майката на Мери Пат, болна от Алцхаймер, беше в клиника, която им струваше цяло състояние. Махоуни имаше голяма къща в Бостън, апартамент във Вашингтон и яхтата на жена си. Къщата и яхтата бяха изплатени, но апартаментът все още се изплащаше. И като че ли това не беше достатъчно бреме, а сега и адвокатите на Моли му пиеха кръвчицата.

Нямаше как да плати дълговете по кредитните карти на Моли, хонорарите на адвокатите й и петстотинте хиляди, които тя дължеше на Тед Алън. Освен ако не продадеше къщата в Бостън, а сигурно и яхтата на Мери Пат. Вероятно можеше да продаде и апартамента във Вашингтон и да намери по-евтино жилище… О, я стига, няма да живее в някоя дупка.

Разбира се, би могъл да изтегли заем. Мнозина биха му заели пари, дори биха му ги дали безвъзмездно. Махоуни не за пръв път продаваше влиянието си срещу някаква компенсация, но имаше две неща, които не би направил. Първо, не вземаше големи суми в брой, защото парите оставяха много видима следа. Вместо това правеше ремонт на къщата си за изключително изгодна цена, колите му струваха значително по-малко, отколкото пишеше на табелките в автосалоните, отиваше на почивка на Хаваите… Невероятно колко малко му струваше да лети с първа класа. Най-често обаче получаваше своята компенсация под формата на дарения за избирателната си кампания.

Когато се кандидатираш през две години, се нуждаеш от всякаква помощ.

Второто правило, което Махоуни спазваше стриктно, изискваше да не се обръща към хора, които искаха нещо в замяна. Винаги те го търсеха с молба за услуга, а той се стараеше да проумеят, че не би могъл да им гарантира резултати в непредсказуемия свят на партийната политика. Обаче ако се обърнеше към някого сега и поискаше пари… Е, тези хора по същество щяха да добият власт над него и той не смяташе да го допусне. Не ставаше въпрос за почтеност — ставаше въпрос за това да държиш съдбата си в свои ръце. Обаче ако не предприемеше едно от тези неща — да изтегли заем, да продаде къщата в Бостън или да продаде гласа си, — откъде щеше да вземе седемстотинте хиляди долара, които му трябваха?