Майк Лосон - Рискове на играта

А добрият Господ, изглежда, му поднасяше глупака Глийсън на тепсия.

Махоуни седеше, наклонил стола си назад и вдигнал големите си стъпала върху бюрото. Вратовръзката му беше разхлабена, бе съблякъл сакото си и в едрата си лапа държеше чаша с уиски. Докато разговаряше с Демарко, гледаше навън към Нешънъл Мол и продължаващите там протести.

Протестиращите се бяха доближили до Капитолия, доколкото им бе позволила полицията, но бяха твърде далече, за да прочете лозунгите, които бяха вдигнали. Струваше му се, че в парка постоянно има протести, че не минава нито ден, без някоя група да упражни конституционното си право да се организира и да излезе да се оплаче.

— Ако ставаше дума за Маги, можеше и да повярвам — каза Махоуни. — Дори Мици, но ако тя направи подобно нещо, то ще е, за да спасява секвоите, китовете или някоя друга проклетия. Не и Моли. Моли е моята мишчица, Джо. Тя никога не би направила такова нещо.

Махоуни имаше три дъщери: Маги, Мередит — с прякор Мици — и Моли. Най-голямата, Маги, беше червенокоса, издръжлива, умна и амбициозна — и лукава като баща си, когато се налага. В момента беше помощник-прокурор в Бостън и Махоуни се надяваше тя да се кандидатира за неговото място, когато той реши да се пенсионира. Двамата с Маги се дърляха като куче и котка, когато бяха заедно, но тя определено му беше любимка.

Най-малката, Мици, беше волен дух и отказваше да надене оковите на традицията. Тя напусна колежа във втори курс и оттогава сменяше една опасна и авантюристична работа с друга. Предизвикваше лавини по скиорските писти в Колорадо, гмуркаше се в Големия бариерен риф и снимаше изгладнелите бели акули; беше единствената жена в екипа, изкачил Анапурна II с рекордно темпо. Според последните новини, които Демарко беше чувал за нея, в момента се намираше в амазонската джунгла и се опитваше да предпази от изчезване рядък вид птици, чието единствено житейско предназначение беше да изсират семената на някакво екзотично дърво.

Моли беше средната дъщеря. Беше красива, но не шеметно и ослепително като сестра си Маги. И за разлика от Мици и Маги беше кротка. Когато и трите момичета бяха заедно с Махоуни и съпругата му, Моли си седеше с кротка усмивка и само слушаше как родителите и сестрите й разговарят и спорят. Не можеше да съперничи на разказите на Маги за политика и престъпления, а и никой не можеше да се мери с историите на Мици как едва не е станала жертва на морски твари или на тежък климат. Разбираемо беше защо Махоуни наричаше Моли мишчица.

— Защо е започнала работа в „Рестън Тек“? — попита Демарко. Знаеше, че Моли е някакъв инженер, май инженер-химик, но му беше известно само толкова.

— Допада й, че разработват новаторски проекти — отговори Махоуни. — Направо е луда по такива неща. Освен това заводът е близо до Вашингтон, което също й харесва, а заплатата е доста добра.

— Достатъчно, че да разполага с половин милион долара за инвестиции?

Махоуни поклати глава.

— Печели около деветдесет хиляди на година, а майка й ми каза, че пестяла за предплата за къща. Няма начин да е спестила половин милион. Тя е само на двайсет и шест, а в „Рестън“ работи едва от четири години. — Махоуни въздъхна. — Мери Пат направо се побърка от тази история. Иде й да вдигне във въздуха цялото скапано правителство, като започне от Комисията. Няма да има нито минутка покой, докато този въпрос не се уреди. А, и иска да те види.

— Разбира се — отвърна Демарко.

Мери Пат беше преданата и многострадална съпруга на Махоуни. Беше изтърпяла многобройните му похождения, пиенето, себичността. Беше отгледала децата му, въртеше домакинството и остана до него през всички подеми и спадове на политическата му кариера. За Мери Пат Махоуни Демарко беше готов да ходи бос по натрошено стъкло, понесъл на гръб цял хамър.

— Сигурно иска да те срита по задника, да се увери, че правиш всичко по силите си — каза Махоуни.

Демарко се съмняваше. Мери Пат не си падаше по сритването на задници. Но пък, като се замислеше, може и да си падаше, ако става дума за децата й.

— Трябва да поговоря с някой в тая комисия — каза Демарко. — С някой друг, не с Кей Кайзър.

— Дааа, бива си я… — промърмори Махоуни.

— Трябва да поговоря и с Моли.

— Тя в момента е пълна развалина, но ще й звънна да й кажа, че ще се отбиеш.

— У вас ли е?

— Не. Майка й настояваше, но Моли не иска. Може и да се премести при нас, когато пресата обсади дома й.

— Какво предприемат другите й адвокати?