Майк Лосон - Рискове на играта

Когато Демарко се появи, Мейвис го изгледа кръвнишки, което беше необичайно, защото той беше сигурен, че секретарката има за него чувствително местенце в малкия корав орган, който тази ирландка от Бостън наричаше сърце. Допусна, че е недоволна, задето не е успял мигновено да се телепортира от Александрия в Капитолия, а му е отнело половин час. Отпрати го към кабинета на Махоуни с едно рязко нареждане: „Бързо, бързо!“, и той се зачуди какво става.

Влезе в стаята, очаквайки едрият мъж зад бюрото също да е недоволен, задето е бил принуден да чака, но остана озадачен. Защото Махоуни беше човек, който изискваше незабавно подчинение и надаваше пронизителен и дълъг вой, когато не го получеше.

Махоуни посочи със заоблената си брадичка към млада чернокожа жена, седнала на един от двата стола за посетители пред масивното му бюро, и я представи:

— Това е Кей Кайзър.

Кайзър беше облечена с тъмносин костюм, бяла блуза и ниски черни обувки. Дори и седнала, личеше, че е висока. Демарко беше един и осемдесет, а Кайзър сигурно бе най-малко толкова, ако не и повече. И имаше атлетична фигура: хубави рамене, плосък корем, добре оформени мускулести крака. С този ръст сигурно в колежа беше играла баскетбол или волейбол. Пък беше и хубава — сигурно ставаше още по-хубава, когато се усмихне, — но в момента не се усмихваше. Лицето й беше не просто сериозно, беше навъсено.

— Госпожо Кайзър — продължи Махоуни, — това е Джо Демарко. Помага ми от време на време.

Единствената реакция на Кайзър на смътното обяснение за естеството на работата на Демарко беше да впери поглед в лицето му, сякаш за да е сигурна, че би го разпознала в редица от заподозрени. Видя широкоплещест мъж с гъста тъмна коса, сини очи, характерен нос и голяма четвъртита брадичка с трапчинка. Определено хубавец, със сурово лице, макар че самият Демарко изобщо не се смяташе за суров човек.

— Госпожа Кайзър работи в Комисията по ценните книжа и фондовите борси — представи я Махоуни.

О, мамка му, шефе! В какво си се забъркал този път?

Джон Фицпатрик Махоуни имаше широки гърди, широк задник и внушителен корем. Косата му беше гъста и бяла, лицето едро и хубаво, очите сини и воднисти, с мрежа от червени венички в бялото. Очи на заклет пияница.

Махоуни беше демократ и лидер на малцинството в Камарата на представителите. От десетилетия беше представител на Бостънския избирателен район и дълго беше председател на Камарата, но изгуби високия си пост, когато републиканците поеха контрола преди няколко години. Имаше труден характер дори в добрите времена, но откакто изгуби чукчето на председател на Камарата, беше станал още по-непоносим. Напоследък се беше посветил на мисията да върне партията си на власт.

Демарко познаваше Махоуни отдавна и беше наясно с навика му да действа на ръба, но никога не го бе смятал за толкова алчен — или глупав, — че да се забърка в нещо, което да привлече вниманието на КЦКФБ.

Махоуни се надигна от стола си и се обърна към Кайзър.

— Време е да тръгвам… трябва да вляза да гласувам за нещо, но искам да разкажете на Демарко всичко, което разказахте на мен.

— Сър, нямам време да…

— Напротив, имате — отсече Махоуни.

Обикновено в очите на Махоуни блещукаше пламъче, което показваше, че според него животът е игра — особено в присъствието на привлекателна жена, — но не и днес. А посланието му към Кайзър беше ясно: каквото и да беше направил, Махоуни все още беше един от най-влиятелните политици в страната, а тя беше обикновен чиновник от Комисията по ценните книжа и фондовите борси.

— С теб ще поговорим по-късно — каза Махоуни на Демарко. — И още нещо, госпожо Кайзър — добави той с ръка на бравата.

— Да?

Очите на жената заприличаха на Демарко на късчета полиран кремък — камъка, с който се палят огньове и от който се правят върхове на стрели.

— Благодаря ви, че постъпихте по този начин — каза Махоуни и за изненада на Демарко и Кайзър добави: — Оценявам го!

— Ще арестуваме Моли, дъщерята на конгресмена, за търговия с акции въз основа на вътрешна информация — осведоми го Кайзър.

— Какво? — възкликна Демарко.

Вече разбираше защо Махоуни беше толкова сериозен. Обаче Моли!? Не може да бъде!

— Шефът ми ме изпрати тук в знак на уважение към господин Махоуни, за да го осведомя в какво положение се намира дъщеря му — поясни Кайзър. — Също в знак на уважение към конгресмена даваме на госпожица Махоуни срок до седем часа вечерта да се предаде и да бъде арестувана.