Майк Лосон - Рискове на играта

Тед Алън беше изпълнителен директор на „Индиго Гейминг“, което ще рече, че той управляваше казиното „Атлантик Палъс“ в Атлантик Сити. Грег Портър беше главният му счетоводител, но се представяше като главен финансов директор. Тед се извърна от прозореца и погледна Грег.

Бяха учили в Университета на Невада в Лас Вегас, и двамата бяха на трийсет и три години, високи около метър и осемдесет и два-три и предпочитаха да идват на работа с небрежно облекло: спортни ризи и сака, ушити по поръчка панталони, мокасини. Но приликите се изчерпваха с това.

Тъмната коса на Грег започваше да оредява, а на кръста му се издуваше непривлекателен обръч от тлъстини. Напоследък беше престанал да носи и лещите си — заради някаква алергия — и се издокарваше с очила с рамки от черупка на костенурка. Грег си въобразяваше, че очилата му придават интелектуален вид. Според Тед обаче той изглеждаше като смотаняк, който просто сумира числа, какъвто си и беше.

Тед спортуваше всекидневно, затова беше с широки рамене, мускулести ръце и плосък корем. Имаше гъста червеникаворуса коса, раздалечени синьо-зелени очи, плътни устни и нос, който си струваше всяко пени, което беше платил на пластичния хирург. Веднъж някаква жена каза, че изглеждал като моделите на „Абъркромби и Фич“, дето все едно били от „Хитлерюгенд“. Той така и не проумя дали това е комплимент.

— Сядай, Грег — скастри го Тед. — И се успокой.

— Да се успокоя ли? Казвам ти, Макгрудър ще…

— Да ти е хрумвало, че цялата история може да се превърне в изгодна възможност?

— Изгодна възможност ли? Изгодна…

— Грег! — сряза го Тед. — Престани да повтаряш думите ми. Седни и ме слушай. Хрумна ми нещо.

Докато говореше, Тед погледна към своите окачени на стената дипломи за двете му степени по бизнес и по хотелски мениджмънт. Гордееше се с тези хартии в рамка. Майка му беше работила като танцьорка във „Фламинго“ във Вегас, докато циците й не провиснаха, а когато не им достигаха парите, тя и проституираше по малко. Сега беше барманка в „Ем Джи Ем Гранд“ и се гримираше толкова силно, че приличаше на клоун. Доброто старо мамче. Тя го запозна с Ал, а той плати за образованието му.

И сега Ал го притежаваше тялом и духом — това беше цената на жеста.

— Не знам — каза Грег. — Може и да се получи, ама е рисковано. Според мен трябва да кажем на Ал какво сме направили — какво направи онази кучка — и какво имаш предвид. Самата идея е хубава, но най-напред трябва да излезем на чисто, да извадим всичко на бял свят. Ал ще те послуша, Тед. Той те обича. Няма начин да изкрейзи.

Тед бавно поклати глава — не заради думите на Грег, а заради онова, в което се беше превърнал. В колежа Грег беше човекът, към когото се обръщаш, ако искаш да си купиш курсова работа или отговорите на теста. Способен беше да те уреди с марихуана, с фалшива лична карта, за да си къркаш, а ако приятелката ти надуе корема, Грег познаваше една жена, която оправяше нещата. Навремето Грег имаше топки и точно затова с Тед се бяха сприятелили и по-късно Тед го нае да води счетоводството на казиното. Но вече не, напоследък топките на Грег се бяха смалили до синапено семе.

Слава богу, поне беше добър счетоводител. Или поне по-добър от Макгрудър.

— Грег, ние не просто изгубихме парите — отбеляза Тед, — важното е как ги изгубихме. А после подправихме счетоводните книги. Не, Грег, няма да кажа на Ал. Ще върна парите и ще финансирам проекта. Ще обърна тази скапана бъркотия в наша полза.

Имаше лимони, затова щеше да си направи лимонада, както все повтаряше смахнатата му майка.

Грег обаче седеше с наведена глава и с вид на човек, на когото току-що са съобщили, че има рак на дебелото черво. После се пресегна да вземе бутилка изворна вода. На Тед му отне секунда, преди да се досети какво се опитва да направи Грег: да вдигне бутилката, без да използва палеца си. Боже!

— Грег, иди да намериш Гюс и го повикай тук — нареди Тед. — Трябва да ангажирам мислите на Макгрудър с нещо друго, докато сложа всяко нещо на мястото му.

Когато звънна мобилният на Демарко, зъболекарката бъркаше в зъба му с нещо остро. Той издаде звук, който прозвуча като „Уааа“, за да я накара да престане, погледна кой го търси и осведоми красивата садистка, че трябва да вдигне.

— Той иска да те види незабавно — осведоми го Мейвис.

— На зъболекар съм. Сигурно ще успея след…

— Джо, не ме интересува, ако ще да са ти изтръгнали всички зъби и от дупките във венците ти да шурти кръв. Веднага пристигай!