Майк Лосон - Рискове на играта

И животът се върна в обичайното си русло.

Преди шест месеца, изглежда, душата на Абрамоф беше напуснала тялото му и по вълшебен начин се бе настанила в тялото на друг лобист, някой си Лукас Мейфийлд. Обладан от тази душа, Мейфийлд направи същото нарушение като Абрамоф, сякаш разиграваше продължение на жалкия му живот. И точно както в случая с Абрамоф беше назначен специален прокурор, който да разобличи глупавите сребролюбци, а един от хората, срещу които в момента се водеше разследване — един от глупаците, — беше Малкия Боб.

На Феърчайлд му идеше да удуши племенника си, задето се е забъркал с тип като Мейфийлд, но човекът, когото всъщност винеше за проблемите на Малкия Боб, беше Джон Махоуни.

Когато стана ясно, че повечето конгресмени, подкупени от Мейфийлд, са републиканци, и веднага след като се разбра, че Малкия Боб е един от тези републиканци, Махоуни използва пресата, за да притисне президента да назначи специален прокурор. Ако бяха замесени демократи, Махоуни никога не би действал по този начин, но понеже бяха републиканци и понеже един от тях беше племенникът на Феърчайлд, Махоуни изнесе поредица от речи за нуждата да прочисти своята Камара. Проклет лицемер.

Големият Боб Феърчайлд открай време си мечтаеше да основе политическа династия като тази на семейство Буш или Кенеди, но за жалост, съпругата му роди само едно дете, дъщеря, и после си върза маточните тръби, за да не разваля фигурата си с още потомци. Също за жалост, дъщеря му нямаше нито наклонности, нито темперамент за политик, затова на Феърчайлд му оставаше единствено племенникът му. Вече бе осъзнал, че Малкия Боб завинаги ще си остане Малкия Боб и че никога няма да има династия Феърчайлд, но племенникът му беше негова плът и кръв, затова проклет да бе, ако допуснеше копеле като Махоуни да го съсипе.

Махоуни си мислеше, че това сигурно е най-глупавата система за управление, създадена някога.

Демократите искаха да повишат данъците върху пилешките продукти, за да предотвратят някакъв пилешки вирус, който изтребваше хора в цял Китай, а представителка в Конгреса от Мисисипи почти десет минути дърдори колко е възмутена — възмутена! — от предложението. Според нея данъците щели да доведат до фалит бедните собственици на птицеферми в Мисисипи, макар да знаеше прекрасно, както знаеха и всички останали членове на Камарата, че огромен конгломерат в Делауер отглежда почти всички пилета в Америка.

В този момент Махоуни не даваше пет пари кого може да убият пилетата или кой ще пострада от данъка. Дясното му коляно беше разкъсано от граната във Виетнам и го заболяваше при продължително седене. Гърбът също го мъчеше, но причината не беше толкова славна, колкото за болката в коляното: гърбът го болеше от претоварване заради огромното му шкембе. Единственото му желание беше тази жена да си затвори устата, за да може той да гласува и да се върне в кабинета си, да се изпикае, да пийне и да сложи лед на коляното си.

Освен това жената знаеше — както знаеха и всички останали присъстващи конгресмени, — че каквото и да каже, хората ще гласуват така, както вече са решили — съгласно партийната директива. Да не дава господ някой от двете страни на пътеката да се окаже достатъчно смел да се отдели от стадото. Затова политиците държаха речи не с намерението да променят нечие мнение, а за да може избирателите им да видят по местните новини как се борят за някакви щатски облаги.

Ама че скапана система на управление.

Жената най-сетне млъкна. Слава богу! Обаче сега пък някакъв друг тип — демократ, боже как му беше името? — скочи да обясни пред камерите колко греши колежката му. Най-сетне времето за дебати изтече, глупостите свършиха и всички гласуваха, както поначало си бяха решили. Махоуни се надигна от стола — бързаше, защото мехурът му щеше да се пръсне.

— Сър, имате ли минутка?

Махоуни се обърна да види кой го вика. Лобистът Престън Уитман.

Уитман приличаше на онзи актьор, Лиъм Нийсън: беше висок, с големи ръце и огромни стъпала — сигурно носеше четирийсет и девети номер, — с дълъг нос, широка уста и коса, която винаги изглеждаше като пригладена назад от вятъра, все едно току-що слизаше от кабриолет.

Махоуни адски се ядоса, че Уитман е на този етаж на Конгреса. Зърнеше ли лобист тук, го обземаше гняв, какъвто сигурно е обзел Исус, когато е видял търговците в Храма. Аналогията може и да не беше добра, но Махоуни наистина се вбесяваше.