Майк Лосон - Рискове на играта

След като не научи нищо повече от факта, че Кембъл е играл футбол в колежа, Демарко се обади на свой съсед в Джорджтаун. Съседът му живееше срещу него, работеше в данъчната служба и всяка година отговаряше на въпросите на Демарко, докато той се бореше с данъчната си декларация — обикновено в десет часа през нощта на четиринайсети април. Счетоводителят харесваше Демарко, защото съпругата му беше станала въздържателка и не допускаше никакъв алкохол в къщата, така че, ако горкият човечец искаше да се отдаде на простото удоволствие да изпие една бира, трябваше да си намери повод да посети Демарко.

По тази причина данъчният инспектор му беше съсед и приятел. Сега обаче той не прегърна идеята да даде на Демарко толкова необходимия му номер на социалната осигуровка на Кембъл. Вследствие на което се наложи Демарко да го удари на молба и да прибегне до лъжи. Съседът му знаеше, че Демарко работи за Конгреса, затова лъжата гласеше, че интересът му към Кембъл е свързан с поверителен въпрос, свързан с националната сигурност, който не може да му разкрие.

— Виж, трябва само да проверя някои данни за този тип, обаче ако се обадя на Вътрешна сигурност — което мога да направя, разбира се, — ще ми отнеме цяла вечност. Освен това, ако осведомя тези типове, те тутакси ще му забранят да напуска страната и ще изпратят федерални агенти да го разпитват. Съмнявам се, че този тип е направил нещо нередно, затова не искам да го прецаквам, обаче трябва да проуча някои неща и за целта ми трябват номерът на социалната му осигуровка и датата му на раждане. Хайде, познаваш ме. Няма да му открадна самоличността. А, за малко да забравя. „Натс“ ще играят утре в Питсбърг. Отбий се, ако искаш, да гледаме мача и да пийнем по няколко бири.

В крайна сметка съседът му даде каквото искаше, обаче му отказа всякаква друга информация от данъчните декларации на Кембъл, затова следващото обаждане на Демарко беше до компания, която извършваше проверки, свързани с кредитни карти.

Моли Махоуни му беше казала, че Кембъл живее доста нашироко, и Демарко искаше да провери дали има данни за това. И най-вече искаше да разбере какви суми дължи Кембъл по кредитните си карти, колко големи са ипотеките на къщите му и дали е вземал големи заеми за коли или яхти. Компанията, на която звънна, работеше предимно за банки, които се стараеха да избягват да отпускат заеми за закупуване на къщи, и им трябваха само името на Кембъл, датата му на раждане и номерът на социалната му осигуровка, за да си свършат работата.

След това Демарко се зае да провери дали Кембъл има криминално досие — в което доста се съмняваше, — а за целта беше достатъчно някоя служба от органите на реда да пусне името в своята база данни. Демарко разполагаше с номерата на няколко полицаи, но почти с всички се бе запознал покрай работата си за Махоуни, и то при обстоятелства, които не биха ги сближили. Един от тях дори се беше опитал да го арестува. Нийл и в този случай би се сдобил с желаната информация, но тъй като отсъстваше, Демарко се обади на Пери Уолас, лукавия шеф на кабинета на Махоуни.

Пери Уолас познаваше няколко ченгета с политически амбиции. Например такива, които мечтаеха за по-престижно назначение в някоя федерална правоохранителна агенция. Най-важното нещо в политиката са връзките и услугите, а Пери Уолас разполагаше с връзки. При нормални обстоятелства Пери би отказал на Демарко да му върши черната работа, но тъй като Демарко работеше по проблем, свързан с дъщерята на Махоуни, той неохотно звънна на някакъв полицай и го помоли да провери Кембъл. Човекът се оказа заместник-началник на полицията във Вашингтон и звънна на Демарко половин час след разговора си с Пери Уолас.

Заместник-началникът, на име Фостър, беше доста раздразнен, че трябва да си губи времето с такава дреболия като проверка на нечие досие. Съобщи на Демарко, че Кембъл не е осъждан и че с изключение на няколко пътни глоби не е имал неприятности със закона повече от двайсет години. Само че преди двайсет години — същата година, когато „Кавълиърс“ бяха изгубили мача за купата „Сайтръс“ — Кембъл бил арестуван за пиянство и нарушение на обществения ред, което не беше покъртителна новина. По онова време обаче го бяха арестували и за възпрепятстване на разследване за убийство, а това беше нещо доста по-сериозно от обикновена младежка лудория.

— Нищо повече — каза Фостър. — Не са му отправени официални обвинения, не е осъден и случаят е прекратен. А от документите, до които успях да се добера, не мога да преценя за какво изобщо става дума. Разполагам само с номера на разследването на полицията в Шарлотсвил и името на детектива, работил по случая. И още нещо. В досието има препратка към друго досие, свързано с някакъв тип на име Ръсел Макграт, арестуван по същото време за почти същите неща, но както ви казах, не се е стигнало до съдебно дело. Изглежда, са ги арестували колкото да ги посплашат, но понеже случаят е отпреди двайсет години, надали някой ще си спомня нещо. Искате ли номерата на случаите и името на детектива?