Майк Лосон - Рискове на играта

Моли най-сетне се извърна с лице към Демарко. Очите й май блестяха по-силно — вероятно заради алкохола.

— Казаха, че може да отида в затвора за три години. Ще имам криминално досие, ще изгубя работата си и татко ще бъде унизен в пресата. Чувствам се като…

Тя се разрида. Разплака се толкова силно, че се строполи на пода в кухнята. Демарко се приближи до нея, вдигна я и я притисна в прегръдките си. Потупа я несръчно, все едно караше бебе да се оригне. Беше толкова слабичка, че усещаше лопатките й през ризата си.

— Моли, всичко ще бъде наред. Ще те измъкнем от тази каша, скъпа. Имай ми доверие.

Тя не знаеше нищичко, което да му помогне, и беше прекалено разстроена, за да разсъждава трезво… но, разбира се, имай ми доверие.

Грег Портър излезе от сградата на полицията на Атлантик авеню с мисълта, че срещата с ченгетата не е минала никак добре. Само че те бяха най-малкият му проблем.

Дивотиите, които вършеше Тед — как лъжеше Макгрудър, как криеше разни неща от Ал, как жонглираше с цифрите… Грег имаше лошо предчувствие за цялата работа, наистина лошо предчувствие. И все пак, изглежда, последният ход на Тед — да убеди Макгрудър, че онзи Глийсън им е откраднал един камион с риба — беше проработил. Или поне така си мислеше Тед, но Грег все още се притесняваше.

Казиното имаше две счетоводни книги: едната показваха на инвеститорите и на данъчните, а от втората се виждаше колко пари печелят в действителност. Втората счетоводна книга включваше и дела на Ал от казиното, изпраните пари от някои други операции на Ал, подкупите, които плащаха на местните ченгета и политици. Системата на счетоводство беше умишлено усложнена и дори запознат човек трудно се ориентираше в нея. Грег започваше да подозира, че мнителността на Макгрудър не е предизвикана от нещо конкретно, което е забелязал в таблиците. Първо, не се опитваха да прикрият голяма загуба — само половин милион, — а и Грег я беше разпределил в много пера. Не твърдеше, че са изгубили парите, защото неколцина запалени играчи са имали късмет на масите, тъй като прекалено много хора наблюдаваха хазартната страна на бизнеса. Вместо това той подправи книгите в разходната част. Включи разходи, които не бяха направили, добави загуби от увреден инвентар, каквито нямаше, увеличи сумата, похарчена за запълване на пукнатина в един от басейните, наду цената на консумативи, които трудно можеха да бъдат проследени. Нямаше начин Макгрудър да разбере дали са употребили няколко десетки каси с алкохол повече от обичайното.

Затова според него бедата не се дължеше на числата, а на проклетия усет на Макгрудър. Той просто беше надушил, че нещо не е наред, и вероятно, точно както им беше казал, това се дължеше на поведението на Тед. Както и да е, независимо дали заради нещо в сметките или заради нюха на Макгрудър, Грег беше сигурен, че този тип ще ги пипне. Просто си знаеше.

Стигна до ъгъла. Колата му беше на отсрещната страна на улицата, където паркирането беше разрешено само за трийсет минути, защото не беше очаквал да се забави при ченгетата повече от петнайсетина. Обаче му бе отнело цял час да постигне споразумение с копелетата, така че на предното му стъкло вече се развяваше фиш за глоба. Грег поклати глава. Напоследък всичко в живота му се скапваше.

Тръгна да пресича улицата, но преди да слезе от тротоара, пред него спря черен линкълн с матирани стъкла и прегради кръстовището. Прозорецът от дясната страна се смъкна и ето ти го Макгрудър. Делрей караше.

О, божичко, помогни ми!

— Качвай се в колата — нареди Макгрудър.

Краката на Грег реагираха по-бързо от мозъка му — той хукна. Заобиколи предницата на линкълна с намерението да пресече улицата и да се метне в своята кола, после… После не знаеше, обаче за нищо на света нямаше да се качи при Делрей.

Не забеляза градския автобус, който го премаза и го влачи близо шейсет метра, защото спирачките му бяха блокирали.

Демарко седеше на бара в „Клайдс“ в Джорджтаун, пиеше мартини с водка и се любуваше на краката на високата руса барманка. Реши, че си ги е заслужил — и гледката, и питието, — защото се трудеше усърдно в полза на Моли Махоуни.

След срещата си с Моли той се обади на адвоката й и му съобщи какво е научил от Ранди Сойър за предишни случаи на търговия с вътрешна информация в „Рестън Текнолоджис“. След това даде на адвоката имената на другите инженери, работили с Моли по акумулаторите за подводници. Адвокатът леко саркастично осведоми Демарко, че вече разполага с имената и проучва въпросните хора.