Майк Лосон - Рискове на играта

— Говорил е с ченгетата, за да се пробва да свали цената на охраната за концерта на „Зи Зи Топ“. Искаше да уговори копелетата да отпуснат още няколко униформени безплатно, за да не се налага ние да наемаме толкова много ченгета. Ако не ми вярваш, звънни на началника.

— Добре де, ама защо е побягнал? — попита Ал.

Тонът му беше нехаен, като че ли отговорът на Тед нямаше никакво значение. Все едно го питаше дали навън все още вали. Обаче Тед знаеше, че не е така.

— Побягнал е, защото онзи ден Пат се отби в казиното и му приложи номера с Поли Сакатия. Когато е видял Пат с Делрей, Грег е решил, че ще го натъпчат в колата и ще го изхвърлят на някое сметище.

Макгрудър понечи да каже нещо, но Тед го прекъсна:

— Причината за всичко е, че си параноичен и подозрителен гадняр. — Извърна се към Ал и додаде: — Каза ли ти каквото изтърси и пред мен онзи ден, когато дойде да провери счетоводството?

— Разбира се, че ми каза — отговори Ал.

Ал беше на шейсет и осем години. Беше висок метър и деветдесет и два-три, с почти плешиво теме, с прилично коремче и с най-големите мъжки предмишници, които бе виждал Тед. Приличаше на пенсиониран пристанищен хамалин. И беше ненормален. Както си бе съвсем спокоен и се правеше, че се забавлява с разговора между Тед и Макгрудър, така след секунда можеше да се превърне в откачен маниак с пяна на уста.

Тед го беше виждал да се нахвърля на един нещастник с телбода. Ама не телбод за хартия, а такъв, с който закачват плакати — дето трещи като пистолет, като натиснеш ръчката. Ал така се вбеси, че докато Делрей го държеше за ръцете, започна да обстрелва лицето на онзи с метални скоби и когато приключи с него, клетникът изглеждаше така, все едно има ципове на двете си бузи.

— А каза ли ти, че не откри нищо нередно? — попита Тед. — Каза ли ти, че му обяснихме за какво е похарчен всеки скапан цент? А той продължи да нарежда, че нещо не било наред, и Грег направо се ужаси.

— Обаче ти не — отбеляза Ал и ъгълчетата на устните му леко се повдигнаха.

— Точно така. Аз не. Не се уплаших, защото не съм направил нищо нередно. — Тед се поколеба, после додаде задавено: — Той уби най-добрия ми приятел.

Веднага му се прииска да си вземе думите обратно, защото реши, че малко е прекалил.

Ал се вгледа изпитателно в Тед. Очите му бяха мрачни и непроницаеми.

— Знаеш ли — поде той, — когато те видях във Вегас за пръв път, бях впечатлен. Беше умно хлапе, не беше пройдоха. Сериозно хлапе. Затова те изпратих да учиш, затова получи и тази работа. Помниш ли обаче какво те предупредих?

Тед кимна.

— Какво те предупредих?

— Предупреди ме никога да не се мисля за по-умен от другите.

— Точно така. — Ал замълча, после продължи: — Нали не мислиш, че си по-умен от другите, Тед?

— Не — отвърна Тед.

Ал се вгледа в лицето му, може би за да провери дали той ще се смути или нещо подобно, все едно се имаше за толкова проницателен, че веднага ще го надуши дали лъже. Накрая, слава богу, кимна и каза:

— Добре. Много се радвам да го чуя.

Ал се изправи и с тежка стъпка се приближи до кафеварката.

— Искаш ли? — попита.

Тед поклати глава отрицателно.

— А сладкиш? От „Костело“ са, много са хубави.

— Не, нищо не искам — отговори Тед. Само да се свършва.

Ал си наля чаша кафе, после отново седна на масата, а столът изскърца под тежестта му.

— Така… Не съм нареждал на Пат да ходи при Грег онзи ден — каза Ал, — но нямам нищо против, че е отишъл. Пат отдавна работи за мен. Инстинктът му е добър.

— Боже, Ал! Да не искаш да кажеш, че му вярваш? Че ме мислиш за…

Ал вдигна ръка.

— Не, не казвам това. Казвам, че нямам нищо против желанието на Пат да си поговори на четири очи с Грег. И че в известен смисъл може би случилото се с Грег не е лошо. Не е добре да работим с човек, който лесно се паникьосва. — Ал се изсмя и добави: — Обаче го разбирам. Делрей може да е малко… Каква е точната дума? Смущаващ. Да, точно така.

Коментарът му не предизвика никаква реакция от страна на Делрей.

— Както и да е — продължи Ал, — Пат съжалява за случилото се с Грег. Нали така, Пат?

Макгрудър впери поглед в Тед и кимна.

Съжалява, друг път!

— Така че продължаваме напред — отсече Ал — и ето какво ще направим. Пат известно време ще помага в казиното, защото ти остана без достатъчно хора.

Тед понечи да възрази, но се въздържа.

— Вие, момчета, трябва да се опознаете по-добре, да започнете да си вярвате. Такива неща. Пат ще ти помогне да намериш заместник на Грег.