Майк Лосон - Рискове на играта

— Кей Кайзър е подала оставка, когато научила за сделката на Моли. Има вероятност да си отвори устата пред пресата.

— Може и да си отвори устата, обаче това нищо няма да промени. Не и след признанието на Кембъл. А Сойър и прокурорите също няма да признаят нищо. Обаче оставката й наистина ме тревожи. Нуждаем се от хора като нея, Джо. Тя е умна, корава и неподкупна. Правителството се нуждае от нея. Страната се нуждае от нея. Какво иска тя? Как можем да я убедим да остане?

Най-странна беше непоклатимата увереност на Демарко, че Джон Махоуни, който в редица отношения беше корумпиран човек, всъщност бе говорил искрено. Страната наистина се нуждаеше от Кей Кайзър.

Барбара Джейн наблюдаваше как адвокатът се отдалечава от басейна. Беше няколко години по-млад от нея, може би десетина, и беше голям сладур. Тя го покани на среща в къщата и нареди на прислужницата да го доведе при басейна. Искаше да се видят там, за да бъде по монокини и да му покаже циците си, докато си слага горнището.

Гордееше се с тези кутрета и обичаше от време на време да ги води на разходка.

Каза на сладкото адвокатче, че иска веднага да се разведе с Боб, и му обясни, че той изобщо няма да оспорва развода. Адвокатът й сигурно се изненада от бързината на действията й — арестуваха Боб преди по-малко от седмица, — но не толкова, колкото се изненада самият Боб. Да, напоследък тя все изненадваше адвокатите. Добрият стар Боб също беше адвокат.

Какъв идиот. Наема седемдесетгодишен човек, който на всичко отгоре е и прекарал инсулт, да убие Мелинда Стоу и му поръчва да убие и Демарко, задето е разговарял със Стоу и е направил запис. Явно убиецът трябвало да разбере и къде е записът и да го унищожи. Обаче след като Демарко пипнал нещастника, ченгетата бързо разбрали, че Стоу е застреляна с неговия пистолет, затова той се споразумял и издал Боб.

Тя се срещна с Боб малко след ареста му. Не го попита защо е извършил тази глупост, обаче той започна да дрънка колко много искал да стане вицепрезидент и как се налагало да се отърве от Мелинда Стоу, защото в противен случай Махоуни все някога щял да използва информацията срещу него и да осуети плановете му.

— Реших, че понеже Орвил Рейт е бивше ченге, ще успее да се справи — каза Боб. И додаде: — Обаче ние все още можем да пипнем Махоуни. Нали се сещаш, можем да подхвърлим информацията, че казиното е опростило дълга на дъщеря му.

Точно в този момент тя обясни на Боб, че вече няма никакво „ние“. Не възнамеряваше да продължава да го търпи да й виси на шията като вонящ мъртъв албатрос. Каза му, че ако не оспорва развода, тя ще плати правните му разходи, които ще бъдат главозамайващи. Обаче ако се противопостави на развода и при липсата на някакви собствени пари, някой сополив обществен защитник можеше да се окаже единственият му адвокат срещу обвинение за съучастие в убийство.

А що се отнася до Махоуни… каза му просто да го забрави. Обвиненията срещу дъщеря му бяха свалени, но по-важното беше, че някъде бе прочела новината за изчезването на човека от казино „Атлантик Палъс“. Без него щеше да бъде невъзможно да докажат, че Моли Махоуни изобщо някога е ходила в казиното. Накрая му заяви:

— Така че просто ще се наложи да изпиеш горчивия хап, Боб. Все пак ще ти наема най-добрия адвокат, който намеря, и може би той ще успее да те отърве от смъртоносната инжекция, задето си планирал убийството на Мелинда Стоу.

Запита се дали неумолимият към престъпността Боб все още е доволен, че в Аризона продължава да има смъртно наказание.

Боже, какъв скандал! Медиите направо откачиха: на който и канал да превключиш, имаше снимки на тях двамата с Боб. Телефонът й направо прегря от репортери, които искаха интервюта. Всички колеги на Боб от Конгреса твърдяха, че са шокирани и слисани. Гледа един видеоматериал, в който Махоуни мрачно клатеше глава и твърдеше, че стресът от политиката често кара хората да правят невъобразими неща.

Някой ден, но не веднага, тя може би щеше да се кандидатира за мястото на Боб. Но независимо дали попаднеше в Конгреса или не, можеше и да погне Джон Махоуни, а тя беше много по-умна от глупавия стар Боб.

В десет часа вечерта Демарко седеше на една каменна пейка на терасата от западната страна на Капитолия. Седеше и пиеше коняк от стиропорена чашка. В краката му беше бутилката „Хенеси“, която обикновено държеше в шкафчето в кабинета си. Конякът имаше лечебна цел — в такива моменти Демарко неизменно се нуждаеше от изцеление на душата си.