Майк Лосон - Рискове на играта

— Значи така започва търговията с вътрешна информация?

— Идеята беше на Дики. По онова време само аз имах работа. В „Рестън Тек“. „Джетс“ току-що бяха разкарали Макграт заради коляното му, а Дики беше в Манхатън с великите си идеи за инвестиции, но нямаше парите. Макграт обаче имаше пари, повече от един милион от бонуса при подписване на договора си, а и от застраховката след травмата. Затова аз предадох на Дики какво разработва „Рестън Тек“, а той избра къде да инвестираме — в онази водопречиствателна компания. Направихме го само три пъти.

Точно това си бе помислил Демарко още при първата си среща с Макграт.

— Тогава ти защо уби Претър?

— Макграт ме принуди. Притесняваше се, че ако Комисията или прокуратурата започнат да притискат Дики, той ще се огъне. Не знам как по-ясно да го кажа — Дики беше гений, обаче беше абсолютно смахнат. На него не можеше да се разчита, затова Макграт искаше да го отстраним. Каза, че ако аз не се погрижа за Дики, щял да разкаже какво се е случило в университета с Джими Суит.

— Глупости — възрази Демарко. — Не вярвам, че Макграт те е принудил да правиш каквото и да било. Според мен си убил Претър, понеже с Макграт заедно сте решили, че той е бреме, и на теб се е паднал жребият да го очистиш.

— Не беше така. Ръсти каза…

— Според мен лъжеш, Дъг, но на този етап вече няма значение. Единственото важно нещо е да поемеш вината вместо Моли Махоуни.

Беше голяма среща: Демарко, Дъглас Кембъл, адвокатът на Моли, Даниъл Кейн, Ранди Сойър от КЦКФБ и един юрист от прокуратурата, Дейв някой си — младеж с лоша прическа и жълта папийонка. Демарко открай време намираше папийонките за претенциозна превземка, а най-изтъкнатият представител на тази модна тенденция беше журналистът Джордж Уил. Не след дълго Дейв доказа, че предубеждението на Демарко по отношение на папийонките си има своите основания.

Седяха в лъскавата заседателна зала на Даниъл Кейн около маса, по-голяма от кабинета на Демарко. Но събирането ръководеше Демарко, не Кейн.

— Ето каква е сделката — поде той. — Кембъл ще свидетелства, че той, Ричард Претър и Ръсел Макграт са извършили три успешни измами, основани на вътрешна информация, свързана с клиенти на „Рестън Тек“. Ще свидетелства също, че е дал на Ричард Претър информация, въз основа на която той е купил десет хиляди акции от компания, която произвежда акумулатори за подводници, а Претър е закупил акциите, използвайки самоличността на Моли Махоуни. В замяна на показанията му прокуратурата ще настоява съдията да осъди господин Кембъл условно и да му наложи голяма глоба. Разбира се, всички обвинения срещу Моли Махоуни ще отпаднат, тъй като показанията на Кембъл напълно я оневиняват. И накрая, господин Кембъл и съпругата му ще минат в Програмата за защита на свидетелите.

Ранди Сойър понечи да каже нещо, но Дейв с папийонката го изпревари.

— Знаете ли, не разбирам някои неща. Например защо този тип си признава и защо получава правото да влезе в Програмата за защита на свидетелите?

Еха! Биваше си го. Дейв би трябвало да знае всичко това, преди да дойде на срещата. От него се искаше само да бъде гумен печат в човешки облик и да не обелва нито дума.

— Признава, защото му е съвсем ясно какво го очаква — обясни Демарко. — Знае, че в крайна сметка вие ще спипате него и Макграт. Знае също, че ако свидетелства срещу Макграт, ще сключи сделка, с която ще остане жив. Освен това признава и защото се страхува за живота си. Макграт на два пъти се е опитвал да го убие, а Кембъл знае каква откачалка е той и че няма да се откаже дори от затворническата килия. Точно затова настоява за Програмата за защита на свидетелите.

— Аха — каза Дейв, но все още бе настроен скептично. Наистина започваше да изнервя Демарко.

— Искате да кажете, че онзи тип Претър — той е мъртъв, така че не може да потвърди историята — е купил десетте хиляди акции от „Хъбърд Пауър“, използвайки самоличността на Моли?

— Точно така — потвърди Демарко.

— Е, Претър може и да е купил акциите — възрази Дейв, — но Моли Махоуни е открила брокерските сметки. Знаем, че тя го е направила, затова искаме и нея.

Демарко изгледа красноречиво Ранди Сойър, за да му покаже, че е време да зашлеви Дейв. Махоуни беше подготвил нещата със Сойър и шефа на Дейв. Сойър щеше да заеме скоро овакантяващия се пост на заместник-министър на финансите, а шефът на Дейв щеше да получи работа в Харвард и място в управителния съвет на една корпорация, което щеше да му носи сто двайсет и пет хиляди годишно.