— Исусе! И за това ли знаеш?
— Аха. Знам, че Суит е умрял, и подозирам, че или ти, или Макграт сте го убили. Обаче не знам защо, а искам да разбера.
Кембъл отмести поглед като човек, който търси изход, а после, за да протака още малко, взе бутилката джин, напълни чашата си догоре и отпи, преди да заговори.
— Макграт е умен, но има дислексия и почти не може да чете. През цялото време в колежа някой му пишеше курсовите работи или се явяваше на тестовете вместо него.
— Как е възможно някой да се яви на тест вместо него?
— Лесно. Беше се записал във всички общи курсове, където има по двеста-триста студенти в залата, а професорите не познават и половината. Те дори не присъстват на тестовете. Някой асистент раздава тестовете и накрая ги събира. Не забравяй, че Макграт беше футболист. Допускам, че на някои преподаватели е било наредено да си затварят очите. Както и да е, в последния курс Макграт използваше Дики Претър.
— Какво получаваше Претър в замяна?
— Пари. Организацията на бившите университетски възпитаници даваше на Макграт пари, а той даваше част от тях на Дики. Навремето Макграт беше голяма работа. Общоамерикански лайнбекър, с многообещаваща професионална кариера, а „Кавълиърс“ отиваха на мач за купата за пръв път от цяла вечност.
— И къде е мястото на Суит във всичко това?
— Джими Суит беше праведен и библейски добродетелен тъпак. Никой в отбора не го харесваше, а той не харесваше Макграт, особено след като научи, че една вечер той напил мацката му и я изчукал. Мадамата беше гадже на Суит още от прогимназията. Както и да е, той подочул, че Претър се явява навсякъде вместо Макграт, затова отишъл при Претър да провери дали е вярно. Онази вечер двамата с Макграт бяхме излезли да пием, после Макграт реши да мине през стаята на Дики да вземе някаква курсова работа, която той му беше написал, и когато пристигнахме там, Суит беше стиснал с една ръка мършавия врат на Дики и здравата го търбушеше.
Вече го беше принудил да признае какво прави за Макграт и смяташе да го замъкне при декана и да го принуди да му разкаже всичко. Което означаваше Макграт да не играе в мача. Всички бяха наясно, че тип като Макграт не може да издържа изпитите си без чужда помощ, и си затваряха очите доколкото могат. Ако Суит разгласеше цялата истина обаче, университетът нямаше да може да го покрие.
— И вие убихте Суит заради това?
— Не, не стана така. Видяхме, че Суит души Дики, и го попитахме какво става, а той заяви, че ще издаде Макграт. Опитахме се да го разубедим. Умолявахме го да помисли какво причинява на отбора, но негодникът отговори, че бил длъжен пред всемогъщия Бог да каже истината. Макар че най-вероятно причината не беше Бог, а фактът, че Макграт беше спал с гаджето му. Както и да е, той се помъчи да излезе от стаята на Претър и аз го сграбчих за ръката. Опитах се само да му попреча да излезе, за да си поговорим още малко, но някак го завъртях и той изхвърча през прозореца. По онова време бях много силен и помпах мускули, освен това бях направо бесен на Суит, задето ще провали отбора. И бях пиян. А не исках да стане така.
— И после заедно потулихте историята.
— Ами да. Какво друго да направим? Аз нямаше да призная, че съм изхвърлил Суит през прозореца, а Макграт за нищо на света нямаше да признае, че Дики се явява на тестовете вместо него. Затова казахме, че е бил нещастен случай, че Суит се е спънал, и всъщност това почти си беше истина.
— Защо Претър се е опитал да се самоубие?
— Защото е смахнат. Гениален е, обаче не познавам по-параноичен тип от него. Страхуваше се от всичко. Беше сигурен, че в крайна сметка някой ще издрънка пред училищната управа, че той пише домашните на Макграт, сигурен беше и че ще влезе в затвора за смъртта на Суит. След смъртта му направо откачи.
— Затова ли се е опитал да се самоубие? Защото се е страхувал да не отиде в затвора?
— Дори не съм сигурен, че е опитвал да се самоубие — отговори Кембъл. — През нощта на неговия така наречен опит за самоубийство изпи една пета от бутилка „Джак Даниълс“. А в същото време вземаше метедрин, за да не заспи и да довърши някаква курсова работа. Метедрин. Не успокоителни или сънотворни, а метедрин. Както и да е, някой го намерил в локва от собствената му урина, видял хапчетата и се обадил на деветстотин и единайсет. Промили му корема, прегледал го психиатър, който заключил, че Дики е депресиран луд, какъвто си беше, и че се е опитал да се самоубие. Обаче дали наистина се е опитал? Не знам. Съмнявам се. Няколко седмици по-късно го преместиха в друг университет.
Читать дальше