Майк Лосон - Рискове на играта

— Нищо не си направил на пачаврата, нали? — попита Делрей.

— Неее. Само й разкъсах дрехите и й описах всички гадории, които ще й направя. Доста я бива за мадама на нейната възраст.

— Гладен съм — каза Делрей. — Да идем да изядем по една пържола.

— Слава богу, че се появихте точно навреме! — възкликна Кембъл.

Казваше го за трети или четвърти път, но Демарко продължаваше да не реагира на изразената признателност. Знаеше, че след няколко минути този тип вече няма де е толкова благодарен.

Седяха край кухненската маса на семейство Кембъл. Кейти беше облякла халат, за да скрие разкъсаната си блуза, Кембъл притискаше торбичка с лед към лицето си, а Демарко търкаше гърдите си на мястото, където го беше ударил Делрей. Кучият син го беше прекатурил, затова го боляха и гърдите, и задникът, а панталонът му беше целият изпоцапан. Нямаше никаква причина копелето да му връзва тоя номер.

След малко Кейти Кембъл престана да плаче и когато най-сетне се успокои, пожела да се обади в полицията.

— Надали е добра идея, госпожо Кембъл — спря я Демарко.

— Защо не? Онзи щеше да ме изнасили. Вижте и лицето на Дъг!

— Трябва да разберете какво се случва, преди да говорите с полицията. Пък те и бездруго няма да могат да ви помогнат.

— Не разбирам — призна тя. Извърна се към съпруга си и попита: — За какво говори той, Дъг?

Кембъл не й обърна внимание. Надигна се от масата, извади от бюфета шише с джин и наля три пръста в една чаша. И понеже не сипа на жена си, тя го изгледа злобно, подметна саркастично: „Благодаря ти, Дъг“, после стана и си наля сама.

Кембъл изгълта половината питие, преди отново да седне на масата.

Тънката му руса коса беше залепнала за черепа, а фланелката му още беше мокра. Широката повече от два сантиметра рана от лявата страна на лицето му беше яркочервена и тази половина на физиономията му вече беше започнала да се подува. Делрей наистина си обичаше работата.

— Господин Кембъл, хората, които нападнаха вас и съпругата ви, работят за престъпна организация.

— За престъпна организация? — учуди се Кейти.

— Мафия. Банда. Наречете ги както искате.

— Но какво търсеха тук? — попита Дъг.

— Сещате ли се за онзи половин милион долара, който според обвинението Моли Махоуни е инвестирала в схема, включваща използването на вътрешна информация — сумите, на които правителството е наложило запор? Е, това са пари на мафията.

— Но какво общо имам аз, по дяволите? — провикна се Кембъл.

— Те мислят, че вие сте изгубили парите им — обясни Демарко.

— Но аз не съм!

— Кембъл, трябва да поговорим на четири очи.

Кейти Кембъл не беше особено доволна, че я изключват от разговора, но Кембъл й нареди да си затваря устата — което отново я разрева, — после грабна бутилката джин и повлече Демарко към вътрешния двор. Пътьом забеляза, че пържолите още са върху скарата, но вече приличаха на хокейни шайби.

— По дяволите — изруга той и изключи барбекюто. — Е, какво става, мамка му? Защо тези типове мислят, че…

— Първо, искам да се извиня на теб и на съпругата ти за нападението. Не допусках, че ще направят подобно нещо.

— Моля! Значи си знаел, че ще идват?

— Не точно те, но знаех, че някой ще дойде.

— Не разбирам. Откъде…

— Тези хора работят за един умопобъркан убиец във Филаделфия. Парите, над които Комисията е наложила запор след ареста на Моли, са на същия този луд, а аз му казах, че ти си партньор на Моли и че вината за конфискуването на парите е твоя.

— Сигурно се майтапиш…

— Казах на гангстера, че ако си иска парите обратно, трябва да те поступа малко.

— Това е възмутително!

— Я не викай, Кембъл!

— Но аз нямам нищо общо с Моли Махоуни!

— Знам, Дъг, но някой трябва да върне парите на този гангстер и аз реших, че ти си този човек. Разбираш ли, знам, че продаваш вътрешна информация от „Рестън“, и знам, че си я давал на Претър. А той е спечелил адски много пари за теб и Ръсти Макграт през последните двайсет години. Ето защо, за да не допусна Моли Махоуни да бъде убита от мафията, им пробутах теб. Съжалявам, обаче нямах избор.

— Това са глупости. Не можеш да го направиш.

— Дъг, вече го направих. Ще ти кажа и какво още мога да направя. Ако мафията не те очисти, ще те предам на щатската прокуратура.

— Ню Йорк ли?

— Да, ще се погрижа да те арестуват за убийството на Претър, защото знам, че ти си го убил. Отначало си помислих, че е Макграт, обаче после разбрах, че има желязно алиби за нощта, в която е умрял Претър. Ти пък имаш на колата си стикер за транспондер на „Ез-Пас“, следователно всяко твое минаване през пунктовете на магистралата от Мериленд до Манхатън е записано, откъдето разбрах, че си бил в Манхатън в нощта, когато е бил убит Претър.