Майк Лосон - Рискове на играта

— Да, това е достатъчно — каза Делрей.

Били слезе от багерчето, двамата се приближиха до колата и Делрей отвори багажника. Озърнаха се, за да се уверят, че не идват коли, и занесоха тялото на Тед до изкопа.

— Можеш ли да повярваш, че онзи скапаняк Макгрудър му отряза палеца? — попита Били. — Какъв беше смисълът? Оня тип всичко си изпя.

— Не знам — отговори Делрей.

— Боже, ама че откачалка! — възкликна Били. — Как хриптеше, все едно ей сега ще изграчи, докато се опитваше да среже костта с проклетия нож за хартия. Мислех, че ще получи инфаркт.

— Зарий го с малко пръст — нареди Делрей, — после ще засадим някое дърво.

Имаше двайсетина още незасадени дървета с увити в зебло корени, които трябваше да бъдат засадени през десетина метра. След като Били частично зарови тялото, взеха едно дръвче и пъхнаха корените му в изкопа, точно над гърдите на Тед.

— Какви са тези дървета? — попита Били.

— Откъде да знам, мамка му? — сопна се Делрей. — Запълни дупката.

— Е, каквито и да са, обзалагам се, че това тук ще расте по-бързо от останалите.

Когато Феърчайлд пристигна в къщата на Орвил Рейт в Касас Адобес и почука, Рейт не дойде да му отвори. Провикна се, че е отключено, и подкани Феърчайлд да влиза. Освен това не стана да се ръкува с посетителя. Само му посочи друг стол и след като Феърчайлд седна, каза:

— Много се учудих, когато ми се обади, конгресмен. Доста време мина.

Наистина беше минало доста време. Феърчайлд беше видял Орвил Рейт за последен път преди осем години, когато говори на тържеството по случай пенсионирането му. Рейт още изглеждаше във форма. Беше едър и мършав, с къса прошарена коса. Лицето му беше закалено и от двете страни на устата му имаше дълбоки бръчки, а в тъмните му очи имаше толкова живот, колкото и в стъклени топчета. Носеше бяла риза със закопчано горно копче и джинси, но не и каубойските си ботуши. Феърчайлд за пръв път го виждаше без тях. Беше по чехли и с плътни бели чорапи.

Когато Феърчайлд беше прокурор в Тусон, беше успял да осъди доста хора и причината за това беше Орвил Рейт. Той знаеше как да накара заподозрените да си признаят, а ако не можеше да изкопчи признание, нямаше проблем да изфабрикува доказателства и да принуди очевидците да лъжесвидетелстват. Феърчайлд не вярваше да е изпращал невинен човек в затвора, просто вярваше, че Рейт е улеснил осъждането на виновниците.

През нощта, когато застреля онзи наркоман, Боб се обади на инспектор Орвил Рейт, който направи така, че смъртта на наркомана изобщо да не бъде разследвана. В замяна на помощта му Феърчайлд го направи главен инспектор и Рейт се уволни на този пост.

Другата подробност относно Орвил Рейт беше, че той бе единственият убиец, когото Големият Боб Феърчайлд познаваше — тоест единственият убиец, който не беше осъден престъпник. Рейт беше убил четирима души, докато работеше като полицай — повече от всеки друг негов колега, — и два от тези случая бяха доста спорни.

— Колко? — попита Рейт, след като Феърчайлд обясни какво трябва да се направи. Дори да се учуди, не го показа.

— Петдесет хиляди — обеща Феърчайлд. — Половината сега — нося парите, — другата половина, като свършиш работата.

Барбара Джейн изобщо не го попита за какво му трябват парите. Всъщност, когато се опита да очертае част от своя план, тя просто излезе.

Рейт се усмихна на сумата, която Феърчайлд беше склонен да плати, и тогава той забеляза, че лявата половина на устата на Рейт не се движеше както трябва. Беше странно отпусната. После забеляза лявата ръка на Рейт. През цялото време, докато говореше с него, Рейт нито веднъж не помръдна лявата си ръка. Тя просто си лежеше върху подлакътника на креслото като мъртъв предмет.

— Какво ти е? — попита Феърчайлд.

Рейт се усмихна криво. Отново.

— А, нищо ми няма. Преди време получих лек удар, но вече се оправям.

По дяволите! Но вече беше казал на Рейт какво иска от него, така че нямаше как да се откаже.

— Покажи ми — настоя Феърчайлд.

Рейт се пресегна с дясната си ръка и вдигна бастуна от пода до креслото. Феърчайлд не беше забелязал и бастуна.

Рейт се надигна без видимо затруднение и с помощта на бастуна се приближи до остъкления бюфет. Докато вървеше, лявата му ръка висеше отпусната край тялото. Именно с нея отвори едно чекмедже и извади отвътре късоцевен револвер трийсет и осми калибър. Извърна се към Феърчайлд и насочи оръжието към главата му.

— Мога прекрасно да дърпам спусъка, Боб.