Майк Лосон - Вътрешно разследване

— А с кого е говорил агентът ви?

— Че откъде да знам? По-кротко де. Това някакъв проклет разпит ли е?

— Бренда, искам да престанете да ругаете.

— Е, извинявам се! Какъв сте вие? Някой религиозен фанатик?

— Не. Ролята, която ще играете, не включва нецензурни думи. Ще бъдете невинна. Наивна и скромна. Душичка. Трябва да се настроите за ролята.

— Сега ще ми миете устата със сапун или ще ми кажете за какво става въпрос?

Демарко едва се сдържа да не се усмихне.

— След два дни…

— Женен ли сте? — попита Бренда.

— Не.

— Гей?

— Не. След два дни…

— Разведен?

— Да.

— Защо се разведохте?

— Имахме различни приоритети.

— Което значи?

— Значи, че не ми се говори за това.

— Имате ли си гадже?

— Вече не.

За секунда тя погледна Демарко и за пръв път стана сериозна.

— Съжалявам. Изглежда, раната е прясна.

— Да. А сега, ако сте приключили с въпросите, ето каква е работата.

Когато свърши с обясненията, Бренда не се стърпя:

— Мамка му, това ще е трудно. Опа, извинявайте.

— Да, трудно ще е, Бренда. И рисковано. Сигурна ли сте, че искате да поемете риска?

— Имате ли представа колко е трудно да те забележат в Холивуд?

Демарко поклати глава.

— Ами благодарение на пластичната хирургия всяка жена там е с перфектен нос и перфектни цици. Да си намериш свястна роля е по-трудно, отколкото да спечелиш от лотария. Всичко бих направила, за да се включа в голямата игра.

Пламъкът на амбицията й нагорещи въздуха.

— И ако случайно се чудите — добави тя, — няма нищо изкуствено в тялото ми.

През следващия един час Демарко и Бренда отработваха ролята й. Тя задаваше умни въпроси. Под русите къдрици имаше пъргав мозък. В десет часа тя се прозина.

— Мисля, че схванах идеята. Беше дълъг ден, скъпи. Къде ще спя?

— Утре ще се настаните в един апартамент на Хълма. Тази вечер можете да останете тук или да ви закарам в хотел.

— Не ми пречи да остана.

Демарко я заведе до спалнята си.

— Банята е в другия край на коридора, чаршафите и кърпите са чисти.

— Това е вашата стая, нали?

— Да. Аз ще спя на канапето в кабинета. Разтегаемо е.

Тя се вгледа в него за един дълъг момент, после каза:

— Ще се видим сутринта.

Петнайсет минути по-късно той чу течащата вода в банята и се опита да не си представя как ли изглежда мокра и гола. Един час чете, после разпъна канапето и се опита да заспи. Причината да отстъпи леглото си на Бренда беше канапето — точно толкова удобно, колкото и средновековен уред за изтезания.

В единайсет и половина вратата на кабинета му се отвори. Той още не спеше. Погледна към отворената врата и видя силуета на Бренда, очертан от светлината в коридора. Беше облечена с къса хавлийка, която показваше почти целите й крака.

— Не мога да заспя — каза тя. — Май още съм в другата часова зона.

Демарко не каза нищо.

Тя развърза колана на хавлията и я отърси от раменете си. Имаше красиво тяло.

Още докато си говореха, Демарко бе усетил, че Бренда го намира за привлекателен, но знаеше, че не е неустоим. Подозираше, че тя е една млада жена, която обича секса, а той не беше отблъскващ и беше свободен. Да преспи с него може би беше емоционалният еквивалент на един хубав масаж преди лягане. И това напълно го устройваше.

Докато се мушкаше под завивките, тя прошепна:

— Обещавам, от утре започвам сериозно да упражнявам невинността си.

Събитието трябваше да се планира до секундата, като изпълнение на трапец в някое акробатично шоу.

Клейтън Адамс стоеше в чакалнята пред кабинета на Пол Морели и си бъбреше с рецепционистката, като гледаше часовника зад бюрото й. Трябваше да изчака точно четири минути. Джаки Арнолд беше в кабинета на Морели с Бренда. До този момент Джаки вече беше казала на Морели колко зле се чувства, че напуска така внезапно, и беше представила Бренда на сенатора като стара приятелка.

Адамс погледна часовника, хвърли една усмивка на рецепционистката и тръгна надолу по коридора. Подмина отворената врата на кабинета на Морели точно когато Джаки започваше да описва опита на Бренда и да величае множеството й добродетели.

Адамс рязко се спря, изигра една закъсняла реакция и възкликна:

— Божичко, това ти ли си, Бренда?

В продължение на десет години Клейтън Адамс беше конгресменът на демократите в Калифорния, което включваше Бърбанк и част от Северен Холивуд. Можеше да е на този пост още десет години, стига да бе пожелал, но годините му се трупаха и беше решил, че е време да се погрижи за себе си. Преди една година беше напуснал Камарата на представителите и беше постъпил на работа в една фирма на политически манипулатори на Кей стрийт и тъй като вземаше три пъти повече пари, отколкото в Камарата, съвестта му не го притесняваше. И така, когато Сам Мърфи му се обади и го помоли за услуга — и добави „А, между другото, вилата ми в Аспен ще е свободна през декември“, — бившият лоялен демократ Клейтън Адамс се съгласи да изрече една мъничка лъжа.