Майк Лосон - Вътрешно разследване

— Господин Адамс! — възкликна Бренда, също толкова престорено изненадана.

— Пол, извини ме — каза Адамс, — но не мога да не поздравя Бренда.

Морели все още се мръщеше, очевидно недоволен, че Джаки Арнолд напуска.

— Познаваш ли Бренда, Клейтън? — попита той.

— Дали я познавам! Това красиво малко създание работи в офиса ми в Ел Ей известно време. Най-доброто момиче, на което някога съм попадал. Колко време беше при мен, Бренда?

— Шест месеца — отвърна Бренда.

— Пол, мога само да те посъветвам, ако някога ти се отвори възможност да наемеш тази млада дама, да не си посмял да я изпуснеш. Е, трябва да вървя. Пак се извинявам, че ви прекъснах. И, Бренда, радвам се, че се видяхме, скъпа. Обади ми се по-късно.

И акробатът се хвана за лоста.

Междувременно Демарко нетърпеливо чакаше в ресторант „Монокъл“. Бренда трябваше да се е срещнала с Джаки в десет часа сутринта и Демарко беше решил, че до десет и петнайсет или ще е получила работата, или не. Прецени, че шансовете й са може би петдесет на петдесет. В допълнение към това, че беше подкупил Клейтън Адамс да й осигури лична препоръка, Мърфи беше подготвил и други хора да уредят на Бренда впечатляващ комплект положителни отзиви. Но щеше ли да е достатъчно? Наближаваше обяд, а той се печеше на бавен огън, чудейки се къде се бави тя.

Трийсет минути по-късно Бренда най-накрая влезе, целуна го леко по бузата и се намести на столчето до него.

— Е? — не се стърпя той.

— И аз се радвам да те видя, сладурче — усмихна се Бренда и се обърна към бармана. — Един Манхатън, ако обичате, и ще може ли с две черешки?

— Разбира се — ухили се барманът. Тя беше толкова сладка, че щеше да й даде цял буркан с черешки, ако беше поискала.

— Бренда, не ме дръж под напрежение — настоя Демарко. — Получи ли проклетата работа?

Бренда бръкна в дамската си чантичка и извади временния пропуск, който й бяха дали, за да има достъп до Ръсъл Билдинг.

— Поздрави най-новия член в персонала на Морели.

— Слава богу — отдъхна си Демарко. — И къде, по дяволите, беше през последните два часа и половина?

— Взех пропуска си и се запознах с хората в офиса. И Джаки ми показа някои неща, по които е работела. Ще остане още няколко дни, за да ме вкара в играта. А, и си поговорихме малко със сенатора. Добре, че за момента съм хлътнала по теб, скъпи. Пол Морели е направо невероятен.

— Слушай ме внимателно, Бренда. Морели е опасен. Дори не се и опитвай да си играеш с него.

— Ох, стига си се стягал — каза тя и лекичко го стисна по бедрото.

След като приключиха с обяда, двамата се върнаха в къщата на Демарко, взеха багажа на Бренда и той й помогна да се настани в апартамента на Хълма. Когато тя откри копринени чаршафи в един скрин — което страшно изненада Демарко, имайки предвид външния вид на предишната квартирантка, — нанасянето придоби друго значение.

Демарко харесваше Бренда Хатауей. Тя беше шантава, забавна и умна и той осъзна, че се радва на компанията й, и то не само в леглото. Не беше Ели Майърс, а и нямаше да е следващата госпожа Демарко, но щеше да му липсва, когато си заминеше. Щеше да му липсва, но нямаше да се опита да я спре.

Главата на Бренда лежеше на гърдите му с влажни от общите им усилия къдрици. Демарко се възхищаваше на извивката на дупето й, когато се позвъни на вратата. Погледна часовника си и се наруга, че не е обърнал внимание на времето. Скочи от леглото, изтича до входната врата и погледна през шпионката. Беше Ема. Мамка му. Викна й през вратата да изчака малко, после се втурна обратно в спалнята и помоли Бренда да побърза да се облече и, за бога, да си среши косата.

— Майчице! — изписка тя. — Подозирах, че не си от тези, които обичат да се гушкат после, но това вече е абсурдно.

— Побързай — подкани я Демарко.

Когато отвори вратата, Ема за момент остана на прага, вперила поглед в него. Напълно й беше ясно какви ги е вършил. И не само заради разрошената му коса, раздърпаната риза, увиснала над панталона, и липсата на вратовръзка. Ема знаеше, защото… ами защото беше Ема.

Тя мина покрай Демарко и влезе в хола.

— Имайки предвид какво е заложено на карта, смятах, че…

— Стига де — жално рече Демарко.

Преди Ема да успее да продължи с конското, Бренда влезе при тях. Дрехите й не бяха раздърпани като на Демарко и косата й си беше на място, но излъчваше онова сияние след хубав секс. Тя и Ема за момент се проучиха с поглед — Бренда се чудеше коя е Ема, а Ема изследваше Бренда като сочна пържола.