Филип Кер
Философско разследване
„След няколко неуспешни опита «да споя» резултатите си в едно такова цяло, разбрах, че това никога няма да ми се удаде, че най-доброто, което мога да напиша, винаги ще бъде само философски бележки; че когато се опитвах да насоча мислите си, те скоро се осакатяваха. — И това, разбира се, бе свързано с естеството на самото изследване. Именно то ни принуждава да пребродим надлъж и шир, следвайки всички посоки, една широка мисловна област.“
Лудвиг Витгенщайн, „Философски изследвания“, 1953
„И наистина ще дойде време
да убиваш и създаваш,
време за каквито щеш дела и дни и за ръце,
които вдигат и изтърсват в чинията ти
своите въпроси.“
Т. С. Елиът, „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“
— Нещастната жертва, двайсет и пет годишната Мери Улнот, беше намерена гола в сутерена на офиса на параходното дружество „Майли“, намиращ се на Джърмин стрийт, където три години е работила като администраторка. Лицето й е разбито с чук… Побоят е бил толкова жесток, че челюстта й е счупена на шест парчета. Почти всичките й металокерамични зъби са избити. Около трупа бяха разпръснати раздробени частици от черепа и мозъчната тъкан на жената. Оръжието на престъплението е намерено и това ни дава възможност да съставим уравнение, даващо представа за кинетичната енергия на удара — умножаваме масата на оръжието по квадрата на скоростта и разделяме резултата на две. Като използва кинетичната енергия на всеки удар с чука, дълбочината на всяка черепна фрактура и ъгъла на вдлъбнатината, компютърът изчисли, че убиецът е висок метър осемдесет и два и тежи осемдесет и пет килограма и седемдесет и два грама… Червените копринени жартиери на горката жена са били увити около врата й, макар че тогава тя вече е била мъртва. По-късно на главата й е била нахлузена найлонова пазарска торбичка от магазин „Симпсън“, за да скрие обезобразеното лице. Това вероятно е станало преди половото сношение… С тъмночервеното червило „Кристиян Диор“ от чантата на жертвата убиецът е написал думите „Да ти го начукам“ на стомаха, точно над лонната кост, а на бедрата и на хълбоците — „Лайно“. На двете й гърди пише „Цица“. Накрая убиецът е нарисувал върху найлоновата торбичка щастлива усмихната физиономия. Казвам „накрая“, защото има доказателства, че червилото се е разпаднало, докато е рисувал… Във влагалището на нещастната жертва има следи от латекс и спермициден крем, което показва, че преди сношението убиецът си е сложил презерватив. Несъмнено, с цел да не бъде разпознат по профила на ДНК. Използваният презерватив е „Римфлай“, обикновено употребяван от хомосексуалисти заради издръжливостта му. През последните няколко години установихме, че това е любимият кондом и на изнасилвачите поради същата причина.
Джейк отвори папката, за да разгледа снимките. Преди да ги погледне, пое дълбоко дъх. Положи усилия да скрие това от седналите около масата четирима мъже — трима от тях бяха детективи. Симулацията на хладнокръвие не беше необходима, защото единият дори не си направи труда да хвърли поглед на купчината фотографии. Не беше справедливо. Един мъж винаги можеше да каже, че наближава обед и не желае да си разваля апетита, и никой нямаше да има нищо против. Ала за жените нямаше лесни извинения. Не погледнеше ли снимките, мъжете щяха да кажат, че го е направила, защото е жена. Нямаше значение, че вече бе видяла тялото. С изключение на детектива, който отказа да погледне фотографиите, всички бяха видели тялото. Четвъртият присъстващ, полицаят Далглиш, извършил оглед на сцената на местопрестъплението, продължи с необичайно прочувственото си изложение.
— Ще забележите, че десният крак на горкото момиче е прегънат под левия. Чантата внимателно е поставена до десния лакът, а очилата — на известно разстояние от тялото.
Джейк хвърли един поглед на подредените по номера снимки — поредица от проснати бели тела върху влажната земя. Странната поза на краката й напомни за една карта от Таро — Обесения.
— Съдържанието на найлоновата торбичка е било внимателно поставено на земята. Копринена пола и шишенце синтетичен парфюм, купени от „Симпсън“, и роман от Агата Кристи, взет от книжарницата за криминална литература на Саквил стрийт, Пикадили. Заглавието е „Убийството на Роджър Акройд“. Но това не говори нищо срещу нея.
Читать дальше