Майк Лосон - Вътрешно разследване

— Коя си ти? — попита Бренда.

— Моя сътрудничка е — отвърна Демарко.

Парирайки следващия й въпрос, той добави:

— Бренда, трябва да си купиш някакви дрехи, подходящи за помощничка на сенатор. Иди да обиколиш магазините и ще се видим тук след около четири часа.

Бренда присви очи и отвори уста да се скара на Демарко, че се държи като гадно копеле, но преди да успее, Демарко отново я прекъсна:

— И не се притеснявай за парите; няма ти да плащаш дрехите.

Минута след като Бренда излезе и точно когато Ема започна да му чете лекция как не бива да се чука със сътрудниците, на вратата отново се позвъни. Беше Боби Прентис, асистентът на Нийл. Боби беше дребен чернокож младеж с рижави расти, който говореше рядко. Най-добре, а и най-често комуникираше чрез клавиатура и модем. В малките си ръце Боби държеше два предмета: тънко черно кожено куфарче и средно голямо метално куфарче.

Ема и Боби направиха една бърза обиколка на апартамента и се върнаха в хола. Холът и кухнята бяха разделени от барплот, използван за бързо хапване.

— Искаме да стане в тази стая — каза Ема на Демарко. — Погрижи се Барби да схване.

— Защо… — опита се да възрази Демарко, но Ема не му обърна внимание.

— Боби, искам ги не по-високо от тук — Ема сложи ръка на горната рамка на един прозорец — и не по-ниско от тук — завърши тя, като докосна перваза. — Разбра ли ме?

Боби кимна.

— Така че сложи две на този прозорец и една близо до прозореца на спалнята, която, надявам се, няма да ни потрябва.

Боби кимна. Постави двете куфарчета на плота в кухнята, отвори черното кожено куфарче и извади четири видеокамери, не по-големи от цигарени кутии. След това отвори и металното куфарче, което всъщност беше преносима железария, натъпкана с инструменти, ключове и жички. Демарко се изненада, че Боби изобщо можеше сам да вдигне куфарчето.

Боби се зае със задачата, а Ема попита:

— Уреди ли ченгето?

— Да.

— А фотографа?

— Да.

— Мислиш ли, че ще си мълчат?

Демарко сви рамене.

— За ченгето не се притеснявам особено. Ако се раздрънка, ще си докара неприятности. Притеснява ме по-скоро фотографът.

— Ами кажи на Мърфи да му бутне нещо отгоре — каза Ема.

Боби приключи с инсталирането на техниката за по-малко от два часа. Когато свърши, кимна и си тръгна, без да е продумал повече от две изречения през цялото време.

Демарко огледа местата, където Боби беше скрил камерите. Човек можеше да ги забележи, ако застане съвсем близо и знае къде да гледа, но иначе никога не би ги забелязал. В преносимото шпионско магазинче на Боби дори имаше и малки шишенца с боя, с която беше мазнал тук-там, за да скрие драскотините.

Да, Боби беше професионалист в своята сфера, както впрочем и Ема. За разлика от Демарко. Както стоеше и гледаше почти невидимите камери, той си представяше един милион неща, които можеха да се объркат. Батериите на камерите можеха да паднат; слънчеви петна можеха да повлияят на техниката; електрическа буря…

— О, да — каза Ема, наслаждавайки се на работата на Боби с убийствено святкащи очи, — как ще го спипаме мръсното копеле.

Гари Паркър, полицаят, се нанесе в апартамента. Беше очарован от новото си жилище.

Демарко разведе Арни Бърг из сградата. Показа му точно къде да застане.

— Няма проблем — промърмори Арни.

Боби, немият чирак на Нийл, даде на Демарко ключовете от наблюдателното бусче и му показа как да работи с техниката. За да се увери, че го е разбрал, направиха една проба с Ема, която стоеше в апартамента и говореше. Звукът беше кристално ясен.

Демарко се обади на Бренда в офиса на Морели, за да се увери, че графикът на сенатора не се е променил.

— Днес го хванах да ми зяпа циците, докато се протягах — каза Бренда. — Аз често се протягам.

— Добре. Да зяпа. Но сигурна ли си, че всичко за четвъртък е по план, че графикът му не е променен?

— Същият си е. А като си говорим за графици, довечера май съм свободна. Какво ще кажеш, сладурче? Искаш ли да се повъргаляш в сеното с бъдеща кинозвезда?

Да, искаше.

В сряда вечерта Демарко се срещна със Сам Мърфи в апартамента му в хотел „Хайът“ на Хълма. Мърфи беше облечен с черни панталони и жилетка от костюм, а яката на ризата му беше разкопчана. Седеше в едно издуто кресло, качил каубойските си ботуши на масичката пред себе си. Грозното му куче хъркаше на леглото. Миришеше на мокра изтривалка.

— Е, Джо Боб, утре ще се видя с него, както е по план.

— Съгласи ли се да се срещнете в кабинета му? — попита Демарко.