Майк Лосон - Вътрешно разследване

— Сигурно ти е много самотно, малко създание като теб, и да няма кой да те гушне. А и съм те виждал как ме гледаш в офиса.

Шлифованата изисканост, която обичайно струеше от Морели, беше изчезнала безследно. Пияните моряци подхождаха към проститутките с по-голям финес. Промяната, причинена от няколко питиета, беше направо поразителна.

— Да, знам какво искаш — заяви Морели и за няколко секунди никой от двамата не проговори.

После се чу Бренда:

— Сенаторе! Какво правите?

Демарко провери дали Арни и Гари са по местата си. Арни още снимаше; ченгето стоеше на тротоара.

— Сенаторе, престанете — възпротиви се Бренда.

Думите й бяха приглушени и следващото, което се чу, беше трясък като от съборена лампа и Бренда изпищя:

— Престани, копеле такова! — В гласа й имаше нотка на истерия, тя вече не играеше роля.

Демарко извика на ченгето:

— Давай, Гари!

Както му беше наредено, Гари извика на Арни:

— Ей! Ти с камерата! Какво, по дяволите, правиш?

На свой ред Арни отговори:

— Едно момиче го изнасилват!

Гари изтича до апартамента на Бренда и със замах отвори вратата. Бренда беше инструктирана да я остави отключена. Арни последва Гари вътре, а камерата продължаваше да записва.

Десет минути по-късно Арни и Гари се появиха с Морели.

Демарко чуваше в далечината приближаващите се сирени.

Ръцете на Морели бяха закопчани с белезници на гърба му, а Гари го държеше над лакътя. Арни вече не снимаше с камерата; Гари я беше конфискувал като улика. Арни сега държеше фотоапарат със светкавица и снимаше с бясна скорост.

Пол Морели изглеждаше като в шок, със стъклен поглед и леко увиснала челюст. Косата му беше разрошена, половината му риза висеше навън, а коланът му беше разкопчан. Снимката, която щеше да се озове на първата страница на всеки вестник в страната — с авторско право на Арни Бърг, — щеше да е класика. Демарко гледаше как светкавицата проблясва като цветомузика в дискотека и отново и отново запечатва замаяното лице на Морели.

В този момент пред сградата спря патрулка и двама униформени полицаи слязоха от нея. Гари придружи Морели до колата и го сложи да седне на задната седалка. После помоли двамата полицаи да влязат в апартамента, да заградят местопрестъплението и да доведат жертвата. Когато двете ченгета влязоха в сградата, Гари отиде до бусчето и даде на Демарко камерата, с която беше снимал Арни.

Пет минути по-късно един от полицаите изведе Бренда. Тя здраво стискаше реверите на шлифера, с който се беше загърнала, все едно криеше разкъсаните си дрехи. Фотоапаратът на Арни засне сълзите по лицето й. Бренда дори успя да изрече няколко думи пред малката си публика:

— Беше ужасно. Той се държа като някакво животно.

И „Оскар“ печели…

Бренда и полицаят постояха няколко минути пред сградата, докато не пристигна втора патрулка, в която настаниха Бренда. След десет минути и двете полицейски коли напуснаха местопрестъплението — Морели в едната кола, Бренда в другата. Синьо-червените светлини проблясваха, но сирените бяха изключени.

Ема излезе от колата и влезе в сградата с апартамента на Бренда. Отключи вратата и се промуши под жълтата полицейска лента. След десет минути излезе с четирите камери, които Боби Прентис беше монтирал, и се присъедини към Демарко в подслушвателното бусче.

Изгледаха записа от камерата на Арни и го сравниха с кадрите от другите камери. Скритите камери в апартамента имаха за цел да осигурят поне един ясен запис как Морели напада Бренда. Повторение на операцията не се предвиждаше — не можеха да се надяват, че Арни ще успее да заснеме всичко.

Ема и Демарко гледаха как Морели притисна Бренда към една стена. Това се случи точно след като той каза: „Да, знам какво искаш.“ Бренда сложи ръцете си на гърдите на Морели и се опита да го отблъсне, а камерата беше безпристрастен свидетел на съпротивата й. Демарко потръпна, когато Морели стисна с две ръце лицето на Бренда като менгеме и притисна устните си към нейните, докато тя се мъчеше да му се изплъзне. Успя да каже: „Сенаторе, престанете“, но Морели продължи да я целува и в същото време несръчно дърпаше блузата й. В крайна сметка бутна съпротивляващото се момиче на земята, при което събори една лампа; сцената, записана от една от камерите, бе идеална: виждаше се не само как Морели опипва Бренда като някакъв побъркан неудържим сатир, но и изражението на погнуса върху нейното лице.

Демарко беше предупредил Бренда какво да очаква и тя не би трябвало да е изненадана от действията на Морели, но очевидно беше стресната. И тя се чувстваше така, както и Демарко в началото: неспособна да повярва, че Пол Морели не е съвършеният рицар с бляскави доспехи.