Майк Лосон - Вътрешно разследване

— Тогава ще говорим отново.

Демарко следеше как се развива историята, но научаваше само толкова, колкото медиите решаваха да кажат на зашеметеното общество. Не направи опит да се свърже със Сам Мърфи, за да чуе гледната му точка на вътрешен човек. Един месец след ареста човек не можеше да пусне телевизора, да разтвори вестника си или да мине покрай някоя будка за списания, без да види снимката на Пол Морели. Някогашните поддръжници на Морели сега избягваха репортерските въпроси; тези, които никога не го бяха харесвали, сега повтаряха: „Казах ли ви аз?“. Всякакви сравнения с политици, чието падение е било свързано с жена — Гари Харт, Тед Кенеди и, разбира се, Бил Клинтън, — се предъвкваха всеки път, когато репортерите изчерпеха темата за Морели.

Записът как Морели напада Бренда така и не беше показан на обществото.

Разчу се, че някакъв детектив се промъкнал в хранилището за веществени доказателства и направил копие на записа, за да го продаде на телевизията, но го хванали още преди да успее да напусне участъка. Демарко прочете, че сега униформени полицаи пазели хранилището, все едно е гробницата на Тутанкамон, и подозираше, че Морели плаща на половината полицаи, за да не може никой отново да копира касетата, а Сам Мърфи плаща на другата половина, за да не допуснат да бъде унищожена. Но въпреки че записът така и не стана обществено достояние, имаше адвокати, съдии и полицаи, които го бяха гледали и анонимно бяха разкрили на репортерите какво са видели. В крайна сметка, макар и много малко хора реално да бяха гледали видеото с престъплението на Морели, всеки знаеше, кадър по кадър, какво е записала камерата.

Спекулации, че Морели е бил натопен, започнаха да се разпространяват с огласяването на все повече факти — и главният разпространител беше апаратът на Морели. Фактът, че Бренда е бивша актриса, внезапно преобразила се в секретарка, представляваше главният аргумент. Последва разкритието, че Гари Паркър не само живеел в сградата на Бренда, но се бил нанесъл едва две седмици преди инцидента. И въпреки че никой не беше изненадан, че Арни Бърг е заснел сцената, все пак съвпадението, че той — който обикновено преследваше спортисти и актьори — случайно се е навъртал около Ръсъл Билдинг и че е успял да съзре малката блондинка в колата на Морели… Е, стига де, подмятаха привържениците на Морели.

Гари Паркър позираше за снимки с различни републиканци, които му раздаваха награди. Когато го питаха за съвпадението да се прибере точно когато са нападали Бренда, Паркър свиваше рамене.

— Беше чист късмет, предполагам. А онова девойче, то извади още по-голям късмет.

Паркър играеше ролята на скромния герой много по-добре, отколкото очакваше Демарко.

Арни също се радваше на огромно внимание — новият идол на всички съмнителни типове като него. Едно беше да спипаш Бритни Спиърс дебела и опърпана на път към магазина, но да свалиш кандидат-президент на колене — ето това вече беше добро попадение.

Прожекторът, насочен към Бренда, беше най-ослепителен, а за една амбициозна актриса това беше по-добра реклама, отколкото която и да е холивудска пиар агенция можеше да й уреди. Нямаше токшоу, в което да не се е появила. Тя разказа на света как се опитала да стане актриса, но така и не успяла да получи свястна роля, затова решила да остави холивудските си мечти и да се премести във Вашингтон, за да започне нов живот като секретарка. Не могла да повярва на късмета си, когато била наета от Пол Морели, от когото винаги се била възхищавала. А че Морели я нападнал… Е, казваше тя, очевидно човек никога не може да знае на какво са способни хората.

Пол Морели не влезе в съда, какво остава да получи присъда. Адвокатите му издигаха юридически барикади по-бързо, отколкото пожарникарите обграждат горяща сграда. Бяха се хванали за това в чии ръце е била камерата на Арни. Забавянето при предаване на камерата като доказателство, в допълнение към факта, че онзи детектив бе успял да направи копие, доведе до спекулации, че записът е бил монтаж.

Адвокатите твърдяха, че Морели е бил приклещен от гърдестата актриса и корумпираното ченге, все едно нямаше пръст в собственото си падение. А чашата чай, която Бренда направила на Морели, се превърна в повод за множество възражения. Чашата и съдържанието й така и не бяха изследвани и адвокатите на Морели твърдяха, че сенаторът е бил упоен и че полицаите, бързайки да стигнат до присъда — като че ли законът някога е бързал за някъде, — са унищожили решаващо доказателство.