Майк Лосон - Вътрешно разследване

— Господин Хановър — каза свещеникът — има двама синове, Дейвид и Майкъл, които… за съжаление не можаха да дойдат днес.

Ето това е покъртително, помисли си Ема.

Свещеникът погледна малката си публика.

— Щях да прочета кратък пасаж от Новия завет, но се зачудих дали някой от вас не би искал да каже нещо.

Ема поклати глава.

— Да, аз бих искал да кажа нещо — обади се Еклънд.

Той бавно пристъпи напред. Пепелта от тленните останки на Хановър беше събрана в една простичка неукрасена урна, която стоеше на малка сгъваема маса. Докато Еклънд говореше, гледаше право към Ема. Дори и параклисът да беше претъпкан, сигурно пак в нея щеше да гледа.

— Блейк Хановър не беше мой приятел — започна той, — но прекара живота си в служба на страната си и заслужава да бъде почетен, затова и съм тук днес. Блейк се гордееше, че работи за ЦРУ, както се гордея и аз. Капризните и невежи медии говорят само за провалите на най-великата разузнавателна агенция на Америка. За успехите не се говори просто защото не може. Хората, които работят за Управлението, са патриоти. Обичат тази страна и умират за нея, ако се наложи. Те са усърдни, изцяло отдадени на работата си хора и трябва да бъдат почитани за това, което вършат, а не да бъдат порицавани от малоумното общество и презирани от политици, които нищо не ценят.

И за всичко казано, помисли си Ема, Чарли е прав. Личният й опит с ЦРУ не беше положителен, но знаеше, че успехите им значително надвишаваха провалите и че ненормалници като Еклънд са изключение, не правило.

Еклънд постави ръка върху урната на Хановър и завърши:

— Благодаря ти, Блейк, и почивай в мир.

След това се върна на мястото си до Ема, а в очите му проблясваха сълзи.

Свещеникът запази момент на мълчание, чудейки се какво да прави сега, след което прочисти гърлото си и каза:

— Мисля… ако вие нямате нищо против, да пропусна четенето на Новия завет.

Ема и Еклънд кимнаха.

— А сега почетната стража ще изпроводи останките на господин Хановър за урнополагането. Аз ще… ще изляза да им кажа, че сме готови.

Младият свещеник напусна параклиса с очевидно облекчение.

— Благодаря ти, че дойде днес — каза Еклънд на Ема. — Много съм разочарован, че хората, които работеха с Блейк, не са тук. Не съм изненадан, но съм разочарован.

Той направи драматична пауза и добави:

— Опасявам се, че и на моето погребение един ден ще дойдат също толкова хора.

Ема не можа да издържи повече Еклънд да хленчи за съчувствие.

— Трябва да вървя — каза тя и се изправи. Не смяташе да придружи стражата и да слуша почетните им барабани за Блейк Хановър. Това я натъжаваше. Достатъчно подобни почести беше слушала за хора, които обичаше.

Еклънд я погледна и каза:

— Ти спечели. Пол Морели никога няма да стане президент. И знаеш ли какво, скъпа? Не ме интересува. Не съм сигурен как успя, но не тая лоши чувства към теб.

Ема просто поклати глава и тръгна да си върви.

Еклънд въздъхна.

— Смятам да напусна Управлението — каза той. — Доброволно. Светът вече е едно много объркано място. Време е да си отида.

Ема погледна надолу към Еклънд.

— Чарли, лъжливо малко нищожество такова, кого си мислиш, че можеш да заблудиш? Никога няма да се пенсионираш.

Звънът на телефона изтръгна Демарко от толкова дълбок сън, че имаше чувството, че го вадят от утробата. Докато се пресягаше за слушалката, с мъка отвори едното си око и погледна светещите стрелки на часовника върху нощното шкафче. Два часа сутринта. Божичко.

— Джо Боб. Как я караш, момчето ми?

Демарко не беше говорил със Сам Мърфи, откакто бяха унищожили Пол Морели преди близо два месеца. Мърфи се беше опитвал да се свърже с него след ареста на Морели, но Демарко не му се обаждаше. Нямаше никакво желание да слуша как Мърфи го хвали колко добра работа е свършил; ни най-малко не се гордееше, че помогна на тексасеца да се приближи с една крачка към Белия дом.

Демарко отново отпусна глава на възглавницата. Със затворени очи той попита:

— Какво искаш, Сам?

— Онзи млад полицай, Гари Паркър, току-що е бил убит.

Демарко се изправи в леглото.

— Как е станало?

— Блъснала го кола. Станало е преди около пет часа.

— Някой го е прегазил и е офейкал?

— Не. Тъкмо бил паркирал близо до апартамента, който ти му нае. Тръгнал да пресича улицата, за да се прибере. Не минал по пешеходна пътека и бил леко пийнал. Онзи, който го блъснал, спрял и повикал линейка, а той самият бил абсолютно трезвен.