Майк Лосон - Вътрешно разследване

— След като си ми толкова благодарен — промърмори Арни, — ще ти дам да ми смениш памперса следващия път, когато се насера.

Опита се да се усмихне, но само половината му лице помръдна. От едната страна на устата му се стичаше слюнка надолу по брадичката. Демарко понечи да я избърше с кърпата си, но реши, че така само ще предизвика още по-силна омраза.

— Арни, трябва да ми кажеш какво е станало.

— Защо?

Демарко видя искрица да проблясва в очите на Арни. Старите навици умираха трудно. Арни се опитваше да отгатне как да се включи в играта, без дори да знае каква е тя. Но искрицата бързо умря. Арни Бърг беше приключил с игрите.

— Арни, моля те. Кажи ми какво се случи.

За момент той погледна нацупено Демарко.

— Бях излязъл да пийна с едно приятелче. Напълно се отрязахме. Когато се прибрахме у нас, реших да му покажа гълъбите си. Гледам си — гледах де — състезателни гълъби на покрива. Качваме се горе да видим птиците и в следващия момент се събуждам в болницата, на деветдесет процента зеленчук. Паднал съм от шибания покрив — двуетажно гмуркане.

— Кой беше приятелят ти?

— Мой човек, и той журналист.

Журналист. Ама че майтап. Но не беше сега моментът да обижда Арни.

— Как се казва, Арни?

— Фил Мороу. Типичен австралиец, с бездънно гърло.

— Твоя ли беше идеята да се качите при гълъбите или на Мороу?

— Мамка му, откъде да знам. Докторите казаха, че съм имал 2,9 промила алкохол в кръвта онази вечер. Аз не си спомням половината от вечерта, камо ли кой бил предложил да видим птиците.

Демарко се замисли. Знаеше какъв е въпросът, който иска да зададе, но се мъчеше да измисли по-тактичен начин да се изрази. Но преди да успее, Арни попита:

— Защо ми задаваш всичките тези въпроси? Повечето хора, които идват да ме видят, ме питат как се чувствам, добре ли съм, такива глупости. Ти очевидно пет пари не даваш как се чувствам, тогава защо си дошъл?

Време беше да забрави за всякаква тактичност.

— Възможно ли е приятелят ти Мороу да те е бутнал от покрива, Арни?

— Какво! Защо ще ме бута, по дяволите?

— Може би защото Пол Морели му е платил.

Половината уста на Арни се изкриви в сардонична усмивка.

— А, чак сега загрявам, нещастнико. Причуват ти се стъпки в тъмното, нали така?

Демарко не си направи труда да отрича обвинението.

— Да, Арни. Скроихме номер на Морели и…

— Ти скрои номер на Морели. Аз бях просто наемник.

— Може и така да е, но когато чух, че си претърпял инцидент, реших да проверя какво се е случило.

Арни изпръхтя, доволен, че е усетил страха на Демарко, след което каза:

— Отиди до шкафа ей там.

Демарко се озадачи, но изпълни желанието му.

— На дъното има един сак с бутилка водка. И една сламка. Донеси ги.

— Не трябва да пиеш, Арни.

— Майната ти. Донеси ми бутилката или се разкарай.

Демарко извади бутилката, пъхна сламката вътре и я подаде на Арни.

— А сега ми отговори на въпроса, Арни. Може ли Мороу да те е бутнал от покрива?

Арни се изсмя.

— Бях толкова пиян, че и отзад да ме е опънал, пак нямаше да разбера. Но защо, по дяволите, ще иска да ме убива?

— За пари, Арни.

— По никакъв начин. Фил не е ангелче, но ми е приятел. Познаваме се от двайсет години.

Арни отново смукна от сламката.

— А и Морели е човек от класа. Добре го нареди, но не е от тези, дето ще пречукат някого. За бога, та той се разплака, когато ченгето му сложи белезниците онази вечер.

Арни Бърг не познаваше Морели толкова добре, но Демарко реши да не спори с него. Остави го да снижи нивото на водката с още един-два сантиметра и въпреки протестите му я върна в скривалището. Предпочете следващият посетител да помогне на Арни да потъне в забрава.

— И каква е прогнозата, Арни?

— Прогноза?

— Какво ще стане с теб? Ще можеш ли отново да ходиш?

Арни се ухили зловещо.

— Прогнозата е смърт. Ще съм в този стол, докато умра, а според доктора това ще да е скоро. Както съм яхнал тая количка, бъбреците ми сдават багажа. Докторите тук ме заляха с добри новини.

— Много съжалявам да го чуя.

— Ако толкова много съжаляваш, върни се с някой пистолет и ми гръмни шибаната глава.

В очите на Арни проблеснаха сълзи, когато добави:

— Бих го направил сам, но не мога да дръпна спусъка.

Демарко се върна в кабинета си и се обади на Ема. Помоли я да използва връзките си и да проучи приятелчето на Арни, Фил Мороу, и онзи, който бе сгазил Гари Паркър. Искаше да знае дали двамата са от хората, готови за пари да вършат гадости. Но дори и да бяха продажници, Арни може би имаше право — малко вероятно бе Пол Морели да е наел някого да убие Гари или Арни. Не че Морели беше неспособен на подобно нещо, но на Демарко му беше трудно да повярва, че би го направил толкова скоро след случилото се с него.