Майк Лосон - Вътрешно разследване

Барът беше свърталище на политици на Пенсилвания авеню, на няколко пресечки от Конгреса, и името му беше същото като адреса — „701“. Вечер тук се събираха на малки стада служители на Конгреса и говореха на по-висок глас, отколкото беше нужно, надявайки се, че всички наоколо ще си помислят, че точно те са тези, които дърпат конците в политиката. И понякога, Господ да ни е на помощ, наистина така беше. Демарко седеше на бара, надвесен над едно мартини — с украинска водка, — и наблюдаваше как агентът по набиране на персонал разговаря с Джаки Арнолд.

Сам Мърфи го беше намерил. Мъжът имаше бащински вид, загоряло лице, къдрава побеляла коса и благи кафяви очи. Беше толкова любезен и омайващ, че човек лесно можеше да си представи как отмъква спестяванията на наивни старици. Този следобед се беше свързал с Джаки в офиса й и бе предложил да я черпи едно питие, докато изложи офертата си.

Обясни й, че представлява един мозъчен тръст, който попълва персонала си. „Мозъчен тръст“, както бе известно на всички в окръг Колумбия, беше нещо като евфемизъм за група интелектуалци проститутки — хора с докторски степени и управленчески опит, които изготвят всякакви документи за лобисти и политици. С други думи, умни хора, които не се свеняха да агитират и за двете страни по какъвто и да е въпрос, обикновено едновременно. Когато агентът спомена, че неговата организация е със седалище в Лийсбърг, Вирджиния, на осем километра от дома на Джаки Арнолд, очите й светнаха, все едно е видяла Христос.

Предложението беше неустоимо — трийсет процента повече, отколкото печелеше в момента, за да работи в офис на десет минути от дома си. Освен това, каза агентът, фирмата плаща разходите за детска градина на всичките си служители, а тя се намира само на три пресечки от офиса. Не й каза, че тя ще е единствената жена в компанията с дете под пет години.

Имало обаче една уловка. Е, не точно уловка, по-скоро възможност. Искали госпожа Арнолд да представи на сенатор Морели една млада жена и да я препоръча за своя заместничка. Ако наемели младата жена на работа, госпожа Арнолд щяла да получи бонус от пет хиляди долара.

— Дамата не е идиот — каза агентът по-късно на Демарко. — Досети се, че причината да й предложим тази работа е да вкараме онова момиче в екипа на Морели. Не каза нищо, но й личеше.

— Но все пак се съгласи? — попита Демарко.

— О, да. Предложих й прекалено добра сделка, затова се престори, че не разбира какво се случва.

— Какво смяташ, че си мисли?

— А, обичайното: че републиканците се опитват да внедрят шпионин в персонала на Морели, за да могат да изкарат някоя гадост, когато той се кандидатира за президент.

Следващият ход бяха апартаментите.

Трябваха му два апартамента в една и съща сграда, като единият трябваше да е ъглов, на партера, с много прозорци. Отне му цял ден, но намери сграда на Капитолийския хълм с един свободен и един идеален ъглов апартамент. Ъгловият беше зает, но нямаше да е никакъв проблем — не и когато човек има достъп до парите на Сам Мърфи.

Наемателката в ъгловия апартамент беше кисела жена на средна възраст, която живееше сама, и само като я видя, на Демарко му стана ясно, че през целия й живот късметът никога не е бил на нейна страна. Една от многото връзки на Сам посети жената. Той заразмахва артистично ръце и обяви, че филмовата му компания искала да използва апартамента й за една кратка сценка във филма, който снимат. Но въпреки че сцената е кратка, каза фалшивият режисьор, филмите се движат по-бавно от айсберги и апартаментът й ще им трябва поне за три седмици, през което време ще я настанят, за своя сметка, в един от най-луксозните хотели в Хилтън Хед.

— Единствената уловка е… — отбеляза той.

— О, мамка му! — прекъсна го жената. — Знаех си, че ще има уловка.

— Единствената уловка е, че трябва да освободите апартамента следващата седмица. Така че ако не можете да си вземете отпуск…

— Ей! Мога да го уредя. Ако онази кучка не ме пусне…

И така се сдобиха с ъглов апартамент близо до метростанция „Истърн Маркет“, точно както го искаше Демарко, а после той самият нае празния.

А сега — ченгето.

Демарко се обади на Сам Мърфи, който се обади на един тип, а той на друг, който звънна на Демарко. Последният беше сержант от отдел „Личен състав“. Демарко му каза какво иска: младо кадърно ченге още в униформа.

— Но трябва да е чист — уточни Демарко. — Не искам да са го разследвали десет пъти от вътрешния отдел. Търся някой, когото могат да разследват в някакъв момент в бъдещето. Разбирате ли?