Майк Лосон - Вътрешно разследване

Мърфи беше тазгодишният народен кандидат — нищо скрито-покрито. Кампанийният му лозунг гласеше „Да върнем Америка на американците“. Обещаваше да наложи тежки търговски санкции, за да защити американската индустрия, и да ограничи имиграцията до немски учени и руски фигуристи. Беше обещал също да премахне социалното подпомагане във всичките му форми и бе обявил, че най-доброто място за бездомниците е килията. Беше върл привърженик на смъртното наказание и вярваше, че ако във всеки дом има пистолет, съдебната система няма да е толкова натоварена. За голяма част от работническата класа Сам Мърфи беше един от тях — пиеше „Будвайзер“, караше пикап и си падаше по руси мацки с големи цици.

На четири очи обаче Сам Мърфи беше съвсем различен от публичния си образ. Той беше прагматичен, прозорлив и внимателно работеше върху имиджа и решенията си. Демарко знаеше, че мрази кънтри, че предпочита френско вино пред бира и че обикновено се вози в лимузина с шофьор. Но руси мацки с големи цици наистина обичаше.

Докато все още гледаше жена си, Мърфи каза:

— Доста съм изненадан, че поиска да се срещнем, Джо Боб. Мислех, че си ми сърдит.

Демарко веднъж бе допуснал грешката да се пошегува в присъствието на Мърфи, че всички тексасци имат по две малки имена, и оттогава стана Джо Боб. Бащиното име на Демарко не беше Боб.

— Не съм ви простил, сенаторе.

— Мамка му, викай ми Сам, синко. Не съм вече сенатор и не ща да се броя за такъв. Е, следващия път като се видим, може и господин президент да ми викаш, но дотогава Сам си е добре.

Преди три години председателят беше поръчал на Демарко да помогне на Сам Мърфи в някакъв дребен проблем. Защо Махоуни си бе наумил да помага на републиканец, на Демарко не му беше ясно, но по думите на Мърфи имало някакъв администратор в НАСА, който издавал на предприемачите информация за цените и по този начин печелел процент. Мърфи заяви, че иска да разобличи този мошеник в името на Господ, държавата и честната игра. Демарко, който беше достатъчно наивен, че да му повярва, изкара мръсните ризи на онзи тип и той съответно бе уволнен. Това трябваше да е щастливият край на една малка драма, но два месеца по-късно Демарко прочете във вестника, че смяната на администратора е донесла на компании от Тексас две огромни сделки. Демарко не знаеше как Мърфи е успял да скрои този номер, но беше очевидно, че е открил някакъв начин да изиграе системата в полза на избирателите си. Когато Демарко открито го обвини, Мърфи просто му намигна и каза, че Демарко трябвало да се постарае да напълни „цяло гърне с доказателства“, преди да тръгне да развява „клеветнически“ обвинения срещу сенатор на САЩ, тъй като много добре знаеше, че Демарко няма никакви доказателства.

Да, Демарко определено беше сърдит на Сам Хюстън Мърфи.

Мърфи вярваше в роднинските протекции, връзките, отмъщението и подкупите. Беше от онзи вид политици, заради които Демарко беше станал циничен към всички политици, но не беше убивал никоя от жените си.

Мърфи ахна, когато сегашната му жена излезе от басейна и за момент застана в профил, като че ли позираше за съпруга си и неговия гост. Демарко имаше носни кърпички, ушити от повече плат, отколкото бикините й.

Демарко чу как Мърфи си промърмори, на себе си или може би на кучето:

— Е това е!

А на Демарко каза:

— И така, след като ми е ясно, че не си ми голям фен, ще ми кажеш ли какво те накара да долетиш чак до Божия щат, за да ме видиш?

За да проработи планът на Ема, Демарко имаше нужда от човек с пари и власт. Сам Мърфи имаше и от двете в изобилие. Освен това, както знаеше от личен опит, Мърфи беше и рисков играч, който винаги залага тавана, дори когато късметът не е на негова страна. Също така знаеше и къде стои в класацията на избирателите и Демарко се надяваше, че той ще се навие да поеме този значителен риск, за да увеличи шансовете си да победи Морели.

Госпожа Мърфи хвърли поглед към тях, като очите й за кратко се задържаха върху Демарко. Тя прати една въздушна целувка на Сам и бавно се отправи към къщата. Стройните й мокри крайници лъщяха под слънцето, а движенията на бедрата й напомниха на Демарко на дебнеща котка.

— Сам — каза Демарко, — знам, че Пол Морели е извършил сериозно престъпление, но не мога да го докажа.

Мърфи откъсна поглед от задника на жена си и погледна Демарко.

— Познавам те, Джо Боб. Ако си дошъл при мен за помощ, Морели трябва да е направил нещо наистина ужасно. Ще ми кажеш ли какво е?