Майк Лосон - Вътрешно разследване

Демарко му разказа. Докато говореше, Мърфи чешеше старото куче по врата. Като по чудо той не издаде каквато и да била емоция, когато Демарко обясняваше как Морели е убил жена си и вероятно е насилвал доведената си дъщеря.

— Тази работа с Морели и как му влияе алкохолът — каза замислено Мърфи, когато Демарко свърши, — може и да има нещо вярно. Помня, че като сме били заедно по приеми, помощникът му, онзи трътлестият, дето го убиха, му броеше всяка глътка, все едно е активист от времето на Сухия режим.

— Значи ми вярваш — каза Демарко.

— Няма особено значение дали ти вярвам, или не. Би било адски лицемерно от моя страна, ако кажа, че няма да ми е приятно да видя Пол извън играта. А ако попадне в затвора, ще бъде направо черешката на тортата. Но какво точно мислиш, че можеш да направиш, синко? Съгласен съм с полицията. Нямаш кьораво доказателство — само разни съвпадения, нанизани като мънистата на евтино герданче.

— Не мога да свържа Морели с убийството, Сам. Искам единствено да съсипя политическата му кариера.

— Ето това е благородна цел, момчето ми, но както вече казах — как, по дяволите, ще го направиш?

Демарко изложи плана си и Мърфи се усмихна широко.

— Имаш развинтена фантазия, Джо Боб.

Всъщност Ема беше тази с развинтената фантазия.

— Да, започвам да си мисля много хубави неща за теб, синко — каза Мърфи. — Не съм сигурен, че ще се получи, но ще ми струва най-много триста-четиристотин бона. А ще похарча доста повече за телевизионни реклами, по дяволите.

— Къде беше вчера? — попита Махоуни.

— В Тексас.

— Тексас! Какво, за бога, си правил там?

— Не ви трябва да знаете.

Махоуни за момент се вгледа изпитателно в Демарко.

— Морели?

— Да.

Махоуни бавно се изправи от стола, поразтри кръста си и пристъпи до прозореца с изглед към парка „Нешънъл Мол“ и Мемориала на Линкълн, проблясващ в далечината. Махоуни все твърдеше, че гледката никога нямало да му омръзне — обелискът на Вашингтон, кубът на Линкълн, куполът на Джеферсън, — въпреки че често се чувстваше тъжен и незначителен, знаейки, че никога няма да бъде включен в пантеона на гигантите на демокрацията.

— Шибаният кръст направо ме побърква — оплака се Махоуни, докато рееше поглед през прозореца.

Креватна гимнастика или пиянско падане? Какъвто и да беше случаят, Демарко от опит знаеше, че Махоуни няма да отиде на лекар. Трябваше да му изтича кръвта, за да се престраши. Три-четири дни щеше да се жалва на всеки попаднал му слушател, след което щеше да отиде при една корейска масажистка. В течение на сеансите гърбът му постепенно щеше да се оправи, но Демарко винаги беше подозирал, че масажът е минимална част в оздравителния процес.

Махоуни се обърна с лице към него и следващите две думи, които излязоха от устата му, Демарко никога досега не го беше чувал да изрича.

— Джо, съжалявам — каза той — за някои от нещата, които казах онази вечер в „Мейфлауър“. Просто…

Махоуни поклати глава, вместо да довърши изречението, и с бавни движения се върна на стола си.

— Имах един съученик в гимназията — каза той. — Стана учител. Много го харесвах, побутвах го напред в кариерата му, когато ми се удадеше възможност, канех го у нас, докато момичетата бяха още малки. Оказа се, че бил педофил. Почувствах се… мамка му, много неща почувствах. Погнуса. Ярост. Сега изпитвам същото към Морели. Направо ме побърква.

— Разбирам — отвърна Демарко.

— Така че каквото и да си намислил, дано проработи. Но трябва да те предупредя: най-добре го изкарай изцяло от играта. Оставиш ли го… е, знаеш.

Демарко кимна.

Тогава Махоуни го изненада за втори път.

— Джо — каза той, — не се притеснявай, че Морели щял да те изгони от града. Още не е станал президент, мамка му.

— Пет жени работят в екипа на Морели във Вашингтон — каза Нийл. — Две са дошли с него от Ню Йорк и предполагам, са му верни. Други две са с него още откакто е влязъл в Сената и сигурно биха пожертвали и дечицата си, за да му угодят, какъвто е чаровник. А, да, и три от четирите жени, които току-що споменах, имат съпрузи със солидни заплати и следователно пари не биха ги мотивирали.

— Кажи ми за петата тогава — подкани Демарко. Защо Нийл никога не можеше да говори по същество?

— Името на дамата е Джаки Арнолд. При Морели е само от шест месеца. Преди е работила за сенатор от Южна Дакота, но когато той загубил поста си, тя си намерила работа при Морели. Едно нещо трябва да се има предвид — има голям опит в Сената, не е вчерашна. След като загубила работата си при онзи от Дакота и докато си търсела нова, дълговете й нараствали. В момента дължи на „Виза“ дванайсет хиляди долара и плаща само лихвата. На всичко отгоре преди тринайсет месеца се е развела и бившият й съпруг закъснява с изплащането на детската издръжка. Най-важното обаче е, че тази дама живее в Глийдсвил, Вирджиния, където тригодишната й дъщеря ходи на детска градина. Което значи, че госпожа Арнолд си скъсва задника от работа. Работи извънредни часове за Морели, пътуването й до работата е безкрайно дълго и на главата й висят всичките грижи, присъщи на самотна майка с малко дете, което трябва да бъде карано и вземано и наглеждано, когато градината не работи. Тази клета женица, предполагам, е зверски нещастна.