— Разбира се — отвърна Одри. — Няма нищо необичайно един мъж, който по принцип е рационален — добър съпруг, добър служител, — след няколко питиета да се превърне в сексуален хищник.
Преди Демарко да успее да изтъкне, че пропуска най-важното, тя продължи:
— Джо, алкохолът е дрога, която мени настроението. Не е елесди, но на всеки действа по някакъв начин. Както и при теб. Когато пиеш, ставаш меланхоличен. Права ли съм?
Това пък откъде го знаеше?
— Разбирам, че алкохолът причинява промени в личността — каза Демарко, — но аз говоря за драстични промени, предизвикани от много малки количества алкохол. Да, натъжавам се, когато пия, но ми трябва половин бутилка и не ме избива на самоубийство.
— Да — кимна Одри, — степента на влияние на алкохола зависи от самия човек. Има метаболитни и генетични фактори, които също участват в играта. А може човекът да изпада в патологично опиване.
— Патологично?
Одри се засмя на объркването на Демарко, но смехът й беше приятен, като звук на сребърни камбанки.
— Реакцията му към алкохол може да е близка до алергичната — обясни тя. — Като алергията към пеницилин или стриди. За деветдесет процента от хората пеницилинът е лекарство, но има и един процент, които изпадат в шок. Мъжът, за когото говориш, може да е подобен случай. Има много документирани случаи и хората с такива проблеми обикновено спират да пият след първите няколко опита.
— За пръв път чувам подобно нещо — каза Демарко.
Тъй като Одри не й даваше да говори, Ема просто направи физиономия. Посланието й обаче беше достатъчно ясно: нещата, за които Демарко беше „чувал“, съвсем не бяха много.
— Преди няколко години направиха и филм, базиран на патологичното опиване — продължи Одри. — „Последен анализ“ с Ричард Гиър и Ким Бейсингър. Във филма Ким изпива няколко глътки алкохол — сироп за кашлица по-точно — и после пребива съпруга си до смърт с гиричка. Патологичното опиване е било използвано, неуспешно, ако мога да добавя, и като защита в множество криминални случаи. Защитата в съда твърди, че контролът на обвиняемия над действията му е сравним с този на някой луд, който извършва убийства или нападения. Аз лично два пъти съм била свидетел на защитата в такива случаи, но и двата пъти защитата загуби делото. Независимо от научните данни съдебните заседатели не могат да приемат, че няколко глътки алкохол биха повлияли на някого толкова драстично, след като те самите никога не са го изпитвали.
— Хубава работа — промърмори Демарко, но ето че музиката го разсея. Пианистът свиреше потпури от „Камелот“ с майсторство, непостижимо за Демарко. И докато пееше с този негов дрезгаво нежен глас завладяващия текст на „Ако някога те напусна“, Демарко си припомни, че жена му го беше напуснала през септември. Писмото на Ели също пристигна през септември.
Демарко се отърси от музиката и от мрачните мисли за изгубена любов.
— И така — каза той, — този тип човек, който ти описвам — по принцип контролиращ положението, но губещ разсъдък от няколко глътки алкохол, — всъщност е познат на медицината.
— Определено — кимна Одри. — Другата вероятност, разбира се, е сексуалните му изблици да нямат нищо общо с алкохола. Алкохолът може и да ги отключва, но не той е в основата на проблема.
— Обясни ми — помоли Демарко.
— Някои хора имат сексуални пориви, които не могат да контролират. Защо например изнасилват деца? Ако оставим морала настрана, педофилите знаят, че ако ги хванат, ще бъдат отхвърлени от обществото и ще отидат в затвора, но това не е достатъчно да ги спре. Никой рационален човек не би станал педофил, но в много случаи насилниците са интелигентни хора. Просто не са в състояние да се владеят. А и не само педофилите са склонни към подобни самоунищожителни изблици. Защо президент на САЩ, невероятно умен човек, спечелил стипендия „Роудс“, ще има връзка със стажантка, и то в Белия дом? Знаел е какво рискува — не само президентския пост и всичко, за което е работил, но и името си, своето място в историята. И защо го е направил?
— Не знам…
— Защото не е могъл да се спре. Въпреки че е знаел последствията, не е могъл. Такъв може да е случаят и с човека, за когото говориш. В определена ситуация, с определен тип жена и малко алкохол да отприщи задръжките, той просто не може да се спре.
Пианистът без пауза премина към главната песен от „Камелот“. Образите, който тя предизвика, не бяха тези на Джон Кенеди и Джаки в ролите на младия Артур и девицата Гуиневир. Вместо това Демарко се замисли за грозните истории около смъртта на Мерилин Монро и Сам Джанкана. Ема многозначително се покашля, за да привлече вниманието му.
Читать дальше