Майк Лосон - Вътрешно разследване

— Е, според Бъроус, съветника на Морели, сенаторът е спипал Пери при опит да му открадне калкулатора от бюрото в деня на инцидента. Сенаторът го предупредил, че ще трябва да се оплаче от него. Смятаме, че копелето се е опитало да убие сенатора, за да не си загуби работата — най-много това да беше станало. Или може би Пери си е мислил, че може да свърши и в пандиза, но се съмнявам. Такива като него знаят всичко за системата и разните там обжалвания и сделки.

Такива като него?

— Но защо ще краде калкулатор? — попита Демарко.

— Откъде да знам. Да го заложи сигурно.

— Какъв е бил калкулаторът?

— Най-обикновен. Вероятно ги раздават на всички сенатори да следят националния дълг.

Демарко пренебрегна опита на Дръмънд да се пошегува.

— По дяволите, лейтенант, в наши дни можеш да си купиш и най-специалния калкулатор за петдесет долара. Банките ги раздават безплатно само като си откриеш спестовна сметка. Бас държа, че не можеш да му вземеш и десет долара в заложна къща.

Дръмънд сви рамене.

— Кой знае какво си е мислело копелето? Бъроус каза, че когато Морели влязъл в офиса, хлапето тъкмо слагало калкулатора в джоба си. Може би е било просто първото, което му е попаднало. Може би е мислел да претърси цялата стая за малки предмети за свиване или някакви дребни суми, или каквото там успее да намери.

— Странно ми се струва за такова нещо да рискуваш работата си — продължи да настоява Демарко.

— Може пък да е бил клептоман. Като онази филмова звезда. Защо й е на звезда да задига шапка? Знае ли човек защо крадат хората.

— Пери има ли досие за кражби?

Дръмънд се намръщи. Разпитът на Демарко беше започнал да го дразни.

— Не знам, но със сигурност знам, че не ми пука. Какво значение има дали е крал, или не, дали е щял да залага калкулатора, или не?

— А какво ще кажете за мотив, лейтенант? Не мислите ли, че опасността да загуби работата си е доста слаб мотив, за да убие двама души, без да му мигне окото?

Тонът на Демарко беше малко остър и Дръмънд му отвърна подобаващо.

— Майната му на мотива! Мога да ви измисля един милион мотиви. Исая Пери е негодник от семейство негодници. По-големият му брат е наркодилър и заподозрян в поне едно убийство. Мисля, че малкото братче просто е решило да се включи в семейния бизнес. — Той удари едната си дебела длан в бюрото и заключи: — Не ми пука за мотива!

Демарко реши да спре да притиска Дръмънд относно мотива. Зададе няколко въпроса за криминалното досие на Исая Пери и за въоръжения грабеж, който е извършил като малолетен, а после го осени друга мисъл.

— А защо ще стреля първо по Лидия Морели?

— Накъде биете? — наежи се Дръмънд.

— Ако се каните да застреляте двама спящи, лейтенант, няма ли първо да застреляте мъжа, който всъщност е по-вероятно да ви отнеме оръжието и да ви застреля с него?

— Аз може би, може би и вие също, но може би хлапакът не е бил толкова умен, колкото нас. Или може би е било тъмно в стаята и не е успял да различи по кого стреля първо.

Преди Демарко да успее да зададе следващия си въпрос, Дръмънд каза:

— Много странни неща питате, драги, и не ми харесва накъде отиват нещата.

За момент огледа Демарко и очите му се изпълниха с подозрение.

— Опитвате се да създадете проблеми на сенатора ли? Това ли ви е играта?

Демарко реши, че е дошло време да се оттегли от тази дискусия.

— Не, лейтенант. Познавах Лидия Морели и съм разстроен от смъртта й.

Дръмънд прикова Демарко с острите си полицейски очи.

— И аз ще съм доста разстроен, ако се опитате да използвате думите ми, за да навредите на Морели. Харесвам го. Харесвах го още преди всичко това да се случи, но сега, след като простреля малкото лайно, го харесвам дори повече.

Пол Морели замина за Ню Йорк под претекст, че ще се консултира за ръката си със специалист по спортна медицина, когото беше посещавал преди. Във Вашингтон имаше безброй лекари, при които можеше да отиде — някои от тях дори се бяха обаждали да му предложат да го прегледат безплатно, надявайки се да му станат лични лекари, когато се премести в Западното крило, — но Морели заяви, че има доверие на манхатънския специалист.

Истинската причина да замине за Ню Йорк беше срещата му със стареца.

Приключи с прегледа при доктора в пет часа следобед. Никакви притеснения за ръката, беше казал лекарят, а после му препоръча няколко упражнения, които да прави, за да се поддържа подвижността на мускулите. Морели обеща да ги изпълнява най-стриктно. Той се върна в стаята си, почина си за един час и след това слезе по стълбите към паркинга. Девететажното спускане не беше никакъв проблем. Хари Фостър го чакаше долу, паркирал на място за инвалиди. На Морели това не му хареса, но си премълча.