Джеймс Осуалд - Естествена смърт

— От час и половина чакам да се появи някой от вас, та най-накрая да откараме тялото. По дяволите, защо се забавихте?

— Бях си вкъщи с няколко приятели, пийвахме вино и хапвахме пица. Обадиха ми се точно преди половин час, докторе. Съжалявам, ако са провалили вечерта ви, но не сте само вие. Предполагам, че господин Стюарт, който седи на този стол, също не е особено очарован от това как е протекла вечерта. Така че защо просто не ми кажете какво става?

Доктор Пийчи го погледна с присвити очи, а на бледото му лице бе изписана вътрешната борба, разиграваща се в душата му. „Далеч по-лесно щеше да ми бъде с Ангъс — помисли си Маклейн, — но явно доктор Заядливко ми е късметът тази вечер.“

— Вероятната причина за смъртта е масивна кръвозагуба. — Доктор Пийчи заговори с кратки, насечени изречения. — Гърлото на жертвата е прерязано с остър нож. По останалите части на тялото няма следи от непосредствени наранявания, с изключение на слабините. — Той се надигна от пода и се премести, така че Маклейн да огледа по-добре трупа. — Пенисът и тестисите са отстранени.

— Къде са? Убиецът ли ги е взел? — Маклейн усети как пицата в стомаха му натежа, а виното се вкисна. Доктор Пийчи посегна към плика за веществени доказателства, който лежеше до чантата му с инструменти, и го вдигна към светлината. Съдържанието му подозрително силно напомняше сместа, с която се пълнеше коледната пуйка.

— Не, не ги е взел. Но преди да си тръгне, ги е натъпкал в устата на жертвата.

Тимъти Гарнър трепереше. Имаше крехко телосложение и полупрозрачната кожа, наблюдавана при хора на преклонна възраст — досущ оризова хартия, покрила жълти мускули и сини вени. Полицай Кид седеше до него в подредения му апартамент и когато Маклейн влезе в стаята, го погледна с надежда. Инспекторът беше проследил как погребалните агенти бяха откарали тялото на Бакън Стюарт в моргата, как криминалистите бяха прибрали оборудването си и отпътували с всички кофи за боклук. На някого щеше да се падне удоволствието да рови в тях. Сержант Хаусман организираше половин дузина униформени да проведат разпитите на собствениците от долните етажи, които тъкмо бяха оставили свидетеля, обадил се за инцидента.

— Господин Гарнър, аз съм инспектор Маклейн. — Вдигна служебната си карта, но старецът дори не я погледна. Взираше се в нищото, а ръцете му бавно приглаждаха гънките на халата върху бедрата му. — Ще ни донесеш ли по чаша чай, полицай?

— Веднага, сър. — Полицайката подскочи, сякаш някой я бодна с вилица в задника, и изхвърча от стаята. Явно компанията на господин Гарнър не беше от най-приятните. Маклейн зае мястото й до стареца.

— Господин Гарнър, трябва да ви задам няколко въпроса. Мога да дойда и по-късно, но най-добре да приключим още сега, докато спомените ви са най-пресни.

Старецът отново не проговори, дори не повдигна очи, просто продължи да поглажда бавно бедрата си. Маклейн се пресегна и захлупи с длан едната ръка на Гарнър, за да го спре. Докосването сякаш извади мъжа от транса, в който бе изпаднал. Озърна се, а очите му лека-полека се фокусираха върху инспектора. Между сбръчканите клепачи се бяха събрали сълзи.

— Нарекох го, „лъжливо копеле“. Това беше последното нещо, което му казах. — Гласът на стареца бе тънък и висок, с ясен единбургски акцент, и потрепна на обидната дума.

— Господин Гарнър, добре ли познавахте господин Стюарт?

— О, да. С Бакън се запознахме през 50-те. Оттогава въртим заедно бизнес.

— За какъв бизнес става дума, сър?

— Антики, произведения на изкуството. Бакън има набито око, инспекторе. Безпогрешно надушва талантите и винаги знае накъде върви пазарът.

— Останах с такова впечатление от апартамента му. — Маклейн огледа всекидневната на Гарнър. Обзаведена добре, но не толкова разкошно, колкото тази на съдружника му. — Ами вие, господин Гарнър? Вие с какво участвахте в съдружието?

— Невероятните хора се нуждаят от някого, на чийто фон да блеснат, а Бакън Стюарт е невероятен човек. — Гарнър преглътна, а голямата му адамова ябълка подскочи в тънкия жилест врат. — Май трябва да кажа: беше невероятен човек.

— Ще споделите ли за какво спорехте?

— Бакън криеше нещо от мен, сигурен съм, инспекторе. Отскоро, нещо се беше случило през последните дни. Само че аз му познавам и кътните зъби.

— И решихте, че ви мами? За какво, че е завъртял бизнес с другиго?

— Може и така да се каже, инспекторе. Дълбоко подозирам, че е замесен друг мъж.