Джеймс Осуалд - Естествена смърт

— Шефката положително ще остане доволна, както и всички нагоре по веригата. Знам, че имаше силен натиск за бързи резултати.

— Напълно си прав. Затова докладът трябва да се напише бързо и да е на бюрото на Джейн до края на деня. Не мисля, че прокурорът ще реши да задълбае, но за всеки случай трябва да спазим всички надлежни процедури. Трябва да присъстваш на аутопсията — просто за да сме сигурни, че няма да има неприятни изненади. Все пак уликите са достатъчно стабилни. По дрехите му е открита кръв от групата на Смит. ДНК анализът ще го потвърди, убеден съм. Това е нашият човек.

Страхотно. Поредният късмет да наблюдава как режат поредното човешко тяло.

— Кога ще е аутопсията, сър? — Маклейн погледна часовника си. Беше седем сутринта.

— В десет, поне така мисля. По-добре се обади и разбери сам.

— Десет часа. По това време имам уговорена среща… — Антъни замълча. Знаеше, че няма никаква полза от оплаквания пред Дъгит. Само щеше да го провокира за някоя от прословутите му тиради. — Ще променя графика си.

— Промени го, Маклейн.

Оперативната им стаичка беше празна, когато Маклейн най-сетне успя да се откопчи от Дъгит и да се добере до задното крило на участъка. Вестникът на Навъсения Боб лежеше на едната маса, а на другата детектив Макбрайд прилежно бе подредил купчина папки. Прегледа ги набързо. Бяха обирите за последните пет години. Измежду страниците се подаваха ъгълчетата на бележки с написани върху тях въпроси. Е, поне някой е бил зает с работа.

На едната стена в кръг бяха закачени снимките на органите и предметите от зазиданото мазе — разположени така, както ги бяха намерили. В средата на кръга висеше снимка формат А3 на сгърченото и осквернено тяло на момичето. Все още се взираше в нея, когато след няколко минути вратата се отвори колебливо.

— Добро утро, сър. Чухте ли новината? — Кожата на Макбрайд беше сякаш изтъркана с шкурка. Косата му бе леко влажна от взетия душ, а на гладкото обло лице бе изписано изражение на наивна надежда и възбуда.

— Новината? А, убиецът на Смит. Не ти ли се струва малко странно?

— Кое, сър?

— Защо го е извършил? Защо е влязъл в къщата на някакъв старец и го е разпорил? Защо е натикал далака в гърлото му? Защо се е самоубил няколко дни по-късно?

— Нали е бил незаконен имигрант?

Маклейн се ядоса.

— Не започвай и ти с тези глупости, моля те. Не всички идват да изнасилят жените ни и да отнемат работата ни. Стига ми да го чувам от Дървеняка.

— Нямах това предвид, сър. — Лицето на Макбрайд стана още по-розово, а ушите му направо се зачервиха. — Исках да кажа, че може да е имал зъб на Смит, понеже той е бил председател на Имиграционната апелативна служба.

— Така ли? Откъде знаеш?

— Алисън… Полицай Кид ми каза, сър.

Сега беше ред на Маклейн да се изчерви.

— Извинявай, Стюарт. Не исках да ти се нахвърлям така. Какво друго знаеш за Смит, което съм пропуснал?

— Ами, сър, бил е на осемдесет и четири години, но все още е работел ежедневно. Членувал е в управителните съвети на десетина компании и е притежавал контролните пакети в поне две новосъздадени биотехнологични фирми. Непосредствено след края на войната е поел от баща си ръководството на търговската му банка и я е развил до статута на най-голямата финансова институция в града, а точно преди да се спука интернет балонът 6 6 През 1997–2001 г. е периодът на надценяване на пазарната стойност на компаниите от IT сектора, а след него настъпва срив и голяма част от въпросните компании фалират изцяло или губят до 90% от пазарната си капитализация. — Б.пр. , я е продал. Оттогава се е занимавал основно с учредяване на фондове за различни благотворителни цели. В къщата му са работели трима служители, като в нощта на убийството и тримата са имали почивен ден. Това не е необичайно, защото често ги е отпращал и вечер, за да остава сам.

Маклейн изслуша и останалата част от историята, като не пропусна да отбележи факта, че младежът бе запомнил наизуст всеки дребен детайл. Като изключим незначителната връзка на Смит с нелегалната имиграция и репатрирането, абсолютно нищо не го свързваше с мъжа, който го беше убил.

— Как беше името на убиеца?

Този път Макбрайд извади бележника си и наплюнчи пръст, за да прелисти страниците.

— Джонатан Около. Пристигнал от Нигерия. Преди три години поискал убежище, но му било отказано. До април е бил в бежански лагер „в очакване да бъде репатриран“, така поне гласят документите. Никой не е сигурен как е успял да избяга, но за последната година има още няколко аналогични случая на изчезнали от въпросното място.