Джеймс Осуалд - Естествена смърт

Врявата го пронизва в момента, в който отваря тежката врата. Обгръща го миризма на немити човешки тела, дезодорант, парфюм, бира и храна. Стотици хора стоят, седят и крещят, за да се чуят един друг през монотонната музика, която изпълва всичко. Никой не го забелязва как се присъединява към тълпата.

Поглежда към ръцете си. Изглеждат му толкова познати. Тези ръце са зидали стени, галили са любовници, държали са бебе, чието име не помни, както не помни и своето. Това са ръце, покрити със засъхнала кръв, запълнила бръчките и набита под късо изрязаните нокти. Това са ръцете, които са размахвали ножа. Които са обезобразили друго човешко същество. Ръцете, които са въздали мъст за всички злини, причинени нему и на другите от неговия вид.

Вижда знака и осъзнава дребен факт от този чужд свят. Болестта ли го е омаломощила, или ужасните образи, залели съзнанието му? Независимо от причината, сега е в тоалетната, наведен над клозетната чиния, повръща. Или поне се опитва да повърне. Спазмите са сухи, стомахът му с празен.

Откъсва хартия и избърсва лицето и ръцете си, пуска водата. Когато се изправя, светът опасно се накланя. Остава без дъх, несвестен. Около него има други хора. Смеят му се. Наобикалят го като училищни побойници. Не може да фокусира погледа си, помни само ужасното усещане за нож в ръката, силата, която тече през него, докато го размахва, справедливия гняв. Сякаш отново го усеща да натежава в дланта му.

Вече не се смеят. Тоалетната потъва в тишина. Затихва дори думкането на музиката отвън. Той се озърта и за пръв път забелязва голямото огледало пред себе си. Трудно му е да види нещо друго, освен картините на клането, изпълнили съзнанието му. Вижда обаче мъж, когото не познава — изпит, изнемощял, облечен в мръсни дрехи и с посивяла коса. Запленен и ужасѐн, наблюдава как другият мъж вдига ръка. Юмрукът е свит около къс нож, острието сочи към оголения гръклян. Правил го е и преди, поне така смята, и ето че усеща лелеяния допир на студената стомана до плътта си.

Кръвта оплисква огледалото.

Участъкът вреше и кипеше от оживление, когато Маклейн дойде на другата сутрин. След индийската храна, която си взе по пътя към къщи, и ранното лягане сега се чувстваше много по-добре в сравнение със зомбираното си състояние от предния ден. Беше подранил с половин час за инструктажа по случая „Смит“ и се надяваше да използва времето, за да отхвърли поне малко от бумащината, която го чакаше. С приближаването си към залата дочу боботещия глас на Дъгит, който долиташе през отворената врата:

— Направо супер! Не можеш да се отървеш от тези копелета, а като се заприказваш с тях, всичките се оказват луди за връзване…

Антъни надникна вътре с надеждата да види разположението в стаята, преди да влезе. Старши инспекторът използва същия момент, за да приключи разговора си с неколцина униформени сержанти и да се озърне.

— А, Маклейн. Добре. Радвам се, че си подранил. Може да помогнеш в разчистването.

— Разчистването ли, сър? — Маклейн също се озърна и видя, че неколцина полицаи са се заели да слагат всичко в кутии, да свалят снимки от стената и да трият написаното по дъските.

— Да, Тони. Нощес го хванахме. Няма съмнение относно вината му, отпечатъците му са навсякъде в библиотеката на Смит.

— Хванали сте убиеца? — На Маклейн му беше трудно да съвмести резултатите от разследването до снощи с току-що чутото. Надяваше се, че не е зяпнал. — Как?

— Е, не точно „хванали“ — отговори Дъгит. — Към единайсет и половина въпросният мъж влязъл в някаква кръчма на Сейнт Андрюс Скуеър. Отишъл в тоалетната и си прерязал гърлото. Ножът е същият от убийството на Смит.

— Добре ли е?

— Разбира се, че не е добре, тъпако. Мъртъв е. Смяташ ли, че щяхме да прибираме всичко, ако беше в килията и чакаше за разпит?

— Не, сър. Разбира се, че не. — Маклейн продължи да наблюдава как полицаите разтребват и опразват стаята. — Кой е той?

— Нелегален имигрант. Името му е Акимбо или нещо от рода. Представа нямам как се произнасят тези чуждестранни имена.

— Кой го е идентифицира!?

— Някаква женска от криминалистите. Май се казваше Беърд. Проверката на отпечатъците не доведе до нищо, но след това й хрумна умната идея да провери регистрите на нелегалните имигранти. Този и бездруго е трябвало да бъде зад решетките. Предстояло е да го върнат в Дръндаристан или там, откъдето е пристигнал.

Маклейн се опита да не обръща внимание на расистките намеци на Дъгит. Старши инспекторът беше живо олицетворение на всичко лошо, с което асоциираха полицията. Колкото по-скоро се пенсионираше, толкова по-добре.