Джеймс Осуалд - Естествена смърт

— Затворът ти се отразява добре, Фъргюс — каза Маклейн и се облегна назад.

— Жалко, защото не възнамерявам да се задържа дълго тук. — Макреди седеше на неудобен стол, с белезници на ръцете, а затворническата униформа, която не му беше по мярка, силно се отличаваше от шитите по поръчка дизайнерски дрехи.

— Сигурно си мислиш, че нещата не са сериозни, Фъргюс. Малко документна измама, малко хакерство, дребни кражби. С твоето чисто досие, съдията не би постановил тежка присъда — дори ако помоля главния инспектор да поговори с него. Кой знае, с добър адвокат може да се разминеш с пет години, а за добро поведение да ти намалят присъдата на година и половина. На лек режим, тъй като не си агресивен. Ей богу, не е много за кражби от покойници.

Макреди не каза нищо, само го фиксираше с нагъл поглед. Маклейн му се усмихна и се наведе напред.

— Дано само не тръгне слух, че си посегнал на петнайсетгодишно момиче. Виж, пандизчиите са странно племе. Имат свой извратен морал. При тях важи принципа: Око за око, зъб за зъб, ако разбираш накъде бия.

В стаята се възцари тишина, но Маклейн усети, че думите му са били разбрани. Наглият поглед изчезна, заменен с притеснено изражение. За миг-два Макреди закова очи в пода, след това ги вдигна към Маклейн, който се облегна на стола си и остави тишината да се нагнети още повече.

— Нямате доказателства. Не е вярно. — Макреди проговори пръв.

— Господин Макреди, съветвам ви да не казвате нищо — рече адвокатът.

Макреди го изгледа с ядосана физиономия. Маклейн усети неприязънта му и реши да заложи на тази карта.

— Имаме имейлите от вас и от Клоуи. Аз пък си мисля, че разполагаме с много доказателства, Фърги. Не е ли било някак глупаво да използваш собственото си име?

— Не… нещата не стоят така.

— А как? Любов?

— Не мога да ви кажа. Той ще ме убие.

— Господин Макреди, като ваш адвокат настоятелно…

— Кой ще те убие?

Макреди не отговори. Маклейн виждаше страха в очите му; трудно щеше да го преодолее. Разбираше Робъртс, но Макреди беше корав характер. С какво ли го държаха?

— Фъргюс, арестувахме Кристофър Робъртс. Доста неща каза за теб. Как си се заиграл с малката Клоуи. С какво те привлече? Ами че тя е почти на шестнайсет. Не ги ли харесваш още по-младички?

— Какво намеквате с това? Не съм педофил! — В очите на Макреди проблесна гняв. Маклейн явно бе разклатил самоувереността му.

— Значи, ей така обичаш да висиш в тийнейджърските чатове?

— Не съм я избрал аз. Дадоха ми името й. Просто си свърших работата.

— Кой ти даде името? Каква работа?

Макреди не отговори, но Маклейн усети, че мъжът е уплашен от нещо и че вече е казал прекалено много. Реши да смени тактиката.

— Защо се опита да ме натопиш, Фърпос? Да ми отмъстиш, задето те залових?

Макреди нервно се изсмя.

— И да хвърля толкова пари на вятъра? Шегувате се. Моя беше грешката, че ме хванахте. Не ви мразя за това.

— Разбирам — всичко е само игра. Тогава защо? Някой ти нареди ли? И наркотиците ли ти дадоха с тази цел?

Върху лицето на Макреди се разиграваше борба между различните емоции. Да, беше уплашен. Някой здраво го държеше в ръцете си. Имаше обаче и надежда, че ще успее да се измъкне от тази каша.

— Какво ще спечеля аз? Извадете ме от тази дупка. Включете ме в програмата за защитени свидетели и може да ви кажа това-онова.

— Бих желал да поговоря насаме с клиента си — намеси се адвокатът. На лешоядоподобното му лице бе изписано кисело като лимон изражение, а очите му се изцъкляха все повече и повече, докато слушаше как Макреди се закопава сам.

Маклейн кимна.

— Това е добра идея. Опитайте се да му налеете малко ум и разум в главата. Ако момичето пострада, всякакви уговорки отпадат.

След тези думи се изправи, а Навъсения Боб почука на вратата да им отворят. В коридора отвън ги посрещна друг надзирател.

— Инспектор Маклейн?

— Да?

— Търсят ви по телефона, сър.

Антъни го последва по коридора до кабинет, където на бюрото имаше свалена слушалка. Той я вдигна.

— Маклейн слуша.

— Обажда се Макбрайд, сър. Мисля, че трябва да дойдете. Открили са труп съвсем близо до къщата на баба ви.

Помнеше как като малък си играеше в тази задънена уличка. Навремето по нея минаваше редовният маршрут на любителите на разходки, а платното отстъпваше място на покрита с листа пътечка, която завиваше към речния бряг. Без подходящо улично осветление през последните години уличката западна и толкова обрасна, че стана почти непроходима. Кутийки от безалкохолни напитки, торбички от чипс и използвани презервативи показваха за какво се използва напоследък.