Джеймс Осуалд - Естествена смърт

Беше ужасно мръсен, виждаше се дори от нискокачествения образ. Докато на серии от малки подскоци си проправяше път, тълпата сякаш се разделяше пред него, както Червено море пред Мойсей. Маклейн бе прочел свидетелските показания по случая и недоумяваше как никой не беше запомнил подробности за мъжа. Сигурно е смърдял до небесата, та всички да се отдръпват от него. Но пък напоследък всички пиеха така, сякаш се очакваше да забранят алкохола. А и кой ти изгаряше от желание да разговаря с полицията?

Броени секунди след като изчезна от полезрението на първата камера. Около се появи на втората. Щом се запъти към тоалетната, групата чакащи се раздели по същия начин. След пауза от няколко секунди вратата отново се отвори.

— Спри тук — нареди Маклейн. Макбрайд натисна бутона за пауза. Ъгълът беше странен, сякаш гледаха директно откъм тавана. Обективът също изкривяваше образа, но по някаква неведома причина излезлият от тоалетната мъж погледна нагоре, сякаш знаеше, че това ще бъде звездният му миг.

Мъжът несъмнено бе Питър Андрюс.

— Закъсня, Тони. Нетипично е за теб.

— Извинявай, Ангъс. Изскочи нещо. Без мен ли започнахте? — Маклейн влезе в дисекционната зала, без да се бави. Тя не беше любимото му място, а напоследък прекарваше прекалено много време в нея.

— Ами да — отговори Кадуоладър. Беше се навел над гол труп и изучаваше едната му ръка. — Направи ли им рентгенови снимки, Трейси? — попита той.

— Да, докторе. На негативоскопа са.

Кадуоладър отиде пред стената, където закачените плаки се осветяваха отзад. Маклейн го последва, благодарен, че не му се налага да гледа повече самото тяло.

— Виждаш ли това? — Докторът посочи множество светли и тъмни сенки по снимките. — Силно раздробени костички на пръстите. При това положение се очаква ръцете да са на кървава каша, например като прегазени от валяк или нещо подобно. Наблюдаваме обаче само охлузвания. Добре де, сериозни, но в никакъв случай не и животозастрашаващи. А после имаме и това. — Свали снимките и закачи нови. — И двете бедрени кости са натрошени. Пищялът също. Ето и тук. — Последва нова серия от снимки. — Ребрата са на парчета. Мисля, че само едно е останало здраво.

Маклейн потрепери, сякаш усетил болката.

— Сбил ли се е?

— Не, не се е сбил. В боя участват двама, а той е бил помлян, без да има възможност да отвърне. Остеопороза в напреднал стадий. Костите са като порцеланови. Трошат се при най-лек удар. Не е трябвало много, за да бъде убит. Предполагам, че парче ребро е пробило белия му дроб и се е удавил в собствената си кръв.

Маклейн погледна към мъртвеца на масата.

— Бил е машинист на влак. Как е можел да изпълнява задълженията си, след като костите му са били в такова състояние?

— Навярно е внимавал много — каза Кадуоладър. — Съмнявам се обаче, че е щял да запази още дълго тайната си.

Патологът се обърна към тялото и продължи аутопсията, а Маклейн зае обичайното си място. Трейси успя да свали частични отпечатъци от охлузванията по врата на мъжа, сетне заедно отвориха гръдния му кош.

— Така и предполагах — каза Кадуоладър след едва ли не безкрайните минути, изпълнени с неприятни жвакащи звуци. — Четвъртото и петото ребро. И двете забити директно в десния бял дроб. В левия също, но само петото. Сърцето също не е в добро състояние. Дори може да се е предало още преди да се е удавил.

След като всичко приключи и Трейси започна да зашива Дейвид Браун, Маклейн последва Кадуоладър в кабинета му.

— Е, каква е присъдата, Ангъс?

— Бил е пребит, вероятно от доста едър мъж, защото тези отпечатъци предполагат дебели пръсти. Обикновено човек на неговата възраст и с неговото тегло би оцелял, но с тези слаби кости и сърце… Можел е да се строполи на земята по всяко време и без боя. Викаш, че е онзи машинист, така ли?

Маклейн кимна.

— Значи, сме късметлии.

— Не може да се каже същото и за него.

— Така е. — Кадуоладър замълча за момент, после се сети нещо. — Между другото, беше прав.

— За кое?

— За онова самоубийство. Андрюс. Огледах още един път тялото и открих под ноктите му незначителни следи от кръв и кожа. Търкал ги е много усърдно, на места буквално си е свалил кожата. Баща му ми каза, че бил направо маниак на тема чистота. Което прави избрания начин за самоубийство още по-странен.

— Имаш ли представа чии може да са кръвта и кожата?

— Пробите бяха толкова малки, че едва стигнаха за обикновен анализ, но със сигурност не са негови. Ако държиш, мога да ги изпратя в лабораторията за ДНК анализ, обаче допускам, че вече знаеш чии са.