Джеймс Осуалд - Естествена смърт

Маклейн кимна, но изобщо не му допадаше фактът, че е бил прав.

Върна се в участъка почти по тъмно. Още един напрегнат ден. Още един ден, без да са намерили Клоуи или убиеца на Алисън. Или мистериозния шести мъж. Поне Макреди беше под ключ и нямаше да изчезне. И това беше нещо.

— О, инспекторе. Шефката иска да ви види. — Дежурният сержант Бил го пропусна през задния вход.

— Каза ли за какво става дума?

— Не, само че било спешно.

Маклейн забърза по криволичещите коридори, чудейки се за какво ли го търсят. С лека тревога почука по касата на вратата на шефката. Макинтайър вдигна поглед, от каквото там четеше и му махна да влезе.

— Току-що ми се обади главен инспектор Джеймисън от Централното управление в Глазгоу, Тони. Твоето младо протеже детектив Макбрайд им изпратил някакви интересни снимки и Джеймисън е разтревожен откъде ги имате.

Глазгоу, а не Абърдийн. Маклейн въздъхна с облекчение.

— Значи, са ги разпознали, госпожо?

— Да, разпознали са ги. Фотографиите са от редица случаи от изминалите три години. Може би си спомняш войната за пазара на сладолед.

Маклейн си спомняше, само че не за сладолед се бяха избивали бандитите в Глазгоу.

— От колко различни местопрестъпления са?

— Не каза, но можем спокойно да допуснем, че който е публикувал въпросните снимки в интернет, тогава е имал достъп до информацията на криминалистите в Глазгоу. А тъй като през същия период Ема Беърд се е обучавала в Абърдийн, старши инспектор Дъгит се принуди да я освободи с раболепни извинения.

По дяволите. Ето че пак го направи. Намеси се в чужд случай и го разреши.

— Донякъде го успокоява единствено фактът, че истинският виновник заема килията, освободена от госпожица Беърд.

— Съжалявам, госпожо. Длъжен бях да разследвам задълбочено нейния случай.

— Дори и след като я заведе на вечеря? — Макинтайър повдигна вежди. — Не ме разбирай погрешно, Тони. Мисля, че си много добър детектив, но ако продължаваш да настъпваш хората по мазолите, ще останеш инспектор до края на кариерата си.

Можеха да се случат и по-лоши неща. Не беше от онези, дето драпаха със зъби и нокти за по-висок пост. Всичко, което искаше, беше да залавя лошите.

— Ще го имам предвид, госпожо.

— Запомни го, Тони. И ден-два не се мяркай пред Чарлс Дъгит, ясно? Направо е откачил.

Маклейн тръгна с бърза крачка през участъка с надеждата, че няма да срещне никого, който да го забави. Трябваше да запише всичко, което му се въртеше в главата, преди да го забрави. Имаше връзка между Около, Андрюс, Дент и Браун. Всеки беше свидетел на смъртта на предходния. Не му се мислеше как всичко това се съчетаваше с казаното от мадам Роуз. Трябваше да има рационално обяснение, но най-доброто, което му хрумваше, бе, че някой е манипулирал тези хора. Първо да убият определен човек, след което да се самоубият. Дали беше възможно? Ако да, кой бе убил Браун и го бе захвърлил в уличката, и къде беше сега? И кого беше убил Браун?

Върху купчината документи на бюрото му го чакаше писмо. Взе го и му направи впечатление, че адресът е написан на ръка, а логото беше на адвокатска кантора „Карстеърс Уедъл“. В плика имаше един-единствен дебел лист хартия, изписан със засукан почерк, припрян и труден за четене. Обърна го и видя подпис, а под него отпечатаното име на Джонас Карстеърс. Седна зад бюрото си и светна лампата, за да чете по-лесно.

Драги Антъни,

Ако четеш това писмо, значи, съм мъртъв и възмездието за греховете на младостта ми най-сетне ме е сполетяло. Няма оправдание за стореното от мен. Това бе отвратително престъпление, за което несъмнено ще горя в ада. Но поне мога да се опитам да обясня всичко и евентуално да се опитам да поправя нещата.

Познавах много добре Барни Смит. Заедно ходихме на училище, след което заедно дойдохме в Единбург. Тук се запознах с Бакън Стюарт, Бърти Фаркър и Тоби Джонсън. Когато войната започна, заедно се записахме в армията и ни изпратиха в Западна Африка. Бяхме в разузнаването, осуетявахме стремежите на Хитлер да се добере до полезна за него информация. Бяхме добри в това. Войната обаче променя хората, а в Африка видяхме неща, на които никой не бива да става свидетел.

Търся си извинения, но нищо не може да оправдае това, което сторихме през четиридесет и пета, когато се завърнахме у дома. Горкото момиче умираше толкова дълго. Нощем още чувам писъците и. Сега намериха останките и, а клетият Барни и Бакън бяха убити. Аз съм следващият, за когото ще дойде звярът. Усещам как се приближава. След като си отида, само един от нас ще остане жив. Този, който започна всичко.