Джеймс Осуалд - Естествена смърт

Не мога да ти кажа името му, защото ще престъпя клетвата, с която съм обвързан и която ме задължава повече от честта ми. Ти обаче го познаваш, Тони. Той също те познава. Това е мъжът, от когото се възхищавахме, който на няколко пъти ни спаси живота през войната и който ни подлъга да участваме в това безумие. Той ще събере около себе си други млади глупаци и ще се опита да повтори ритуала. Това е единственият начин, по който може да се защити. Страхувам се, че ще бъде погубена друга невинна душа. Но ако се провали, онова, което затворихме, ще бъде пуснато на свобода и ще убива. То се храни с насилие — то е неговият живот.

Има няколко неща, които баба ти ме помоли да ти предам. Неща, които не искаше да узнаеш, докато е жива. Които намираше за дълбоко смущаващи, болезнени, дори срамни, макар и тя самата да не носеше никаква вина. В това писмо няма да говоря за тях, ще го направя лично, лице в лице, или ще ги отнеса в гроба. Навремето изглеждаха значими, но истината е, че са маловажни. Очевидно ти не се превърна в човека, в когото тя се боеше да не се превърнеш, така че може би ще е най-добре да оставя нещата такива, каквито са.

Днес промених завещанието си и ти оставям всичко, което ми принадлежи. Моля те, разбери, не се опитвам да успокоя съвестта си. Аз съм прокълнат и го знам. Ти обаче можеш да поправиш онова, което аз, Барни и другите извършихме. Това е единственото, с което мога да помогна след смъртта си.

Разкайвам се за греховете си.

Маклейн се взира още няколко минути в широкия небрежен почерк, като от време на време обръщаше листа, сякаш нужната информация беше от обратната страна. Карстеърс обаче не му бе написал това, което трябваше да узнае на всяка цена: името на командира си. И какво означаваха думите за баба му? Адвокатите никога не бяха конкретни. Всичко беше казано завоалирано. Сега нещата сякаш бяха дори още по-отчайващи, отколкото преди да научи за съществуването на писмото. Нямаше нищо повече от намеци и предупреждение за следващо брутално убийство.

Нещо прищрака в ума му. Ново убийство. Повторение на ритуала. Момиче на прага на женствеността. Ехо защо бяха отвлекли Клоуи Спайърс. Беше толкова очевидно, че му идваше да се срита заради непрозорливостта си. Взе телефона, за да се обади, но в същия момент той иззвъня в ръката му.

— Маклейн слуша — излая припряно в слушалката, нетърпелив да приключи набързо разговора. Времето изтичаше. Нуждаеше се от отговори и този път нямаше да му попречат никакви адвокати лешояди.

— Тук детектив Макбрайд, сър. Обадиха се от затвора „Сохтън“.

— Така ли? Тъкмо щях да им звъня. Стюарт, незабавно трябва да разговаряме с Макреди. Той знае кой е отвлякъл Клоуи Спайърс и знае какво ще й направят.

— Това ще е доста трудно, сър.

Дъхът на Маклейн секна.

— Защо?

— Тази вечер Фъргюс Макреди се е обесил в килията си. Мъртъв е.

Маклейн седеше в затъмнената зала за видеоконтрол на затвора „Сохтън“ и наблюдаваше как огромен мъж влезе в стаята за свиждания и седна на свободна маса. Беше облечен небрежно: тъмно кожено яке, изтъркани джинси и тениска с нечетливо лого. Извън затвора Маклейн не би го разпознал, но можеше да се закълне, че го е виждал.

— Изглежда ми познат. Как се казва?

Надзирателят, който го съпроводи до залата, погледна лист хартия, защипан на клипборда му.

— Вписал се е като Дж. Калъм, с адрес в предградието Джопа.

— Някой проверил ли е дали е вярно? — В главата на Маклейн зазвуча алармен сигнал, но свитите рамене бяха повече от ясен отговор. Той си отбеляза името и адреса, след това се обърна към екрана тъкмо навреме, за да види как въведоха Макреди в стаята. Крадецът определено реагира отбранително при вида на едрия мъж, но не показа ужаса, който очакваше да види Маклейн. — Имаме ли звук? — попита той.

Пазачът поклати глава.

— Преди години се вдигна голям шум за човешките права. Направо се чудя как още ни позволяват да ги държим заключени.

Маклейн кимна в знак, че разбира абсурдността на ситуацията, и отново насочи поглед към екрана. Двамата мъже поговориха няколко минути, а езикът на тялото на Макреди показваше признаци на засилващо се безпокойство. Изведнъж се вцепени, отпусна ръце и се втренчи едва ли не като хипнотизиран в посетителя. След трийсетина секунди едрият мъж се изправи и си тръгна. Пазачът влезе и Макреди безропотно се остави да бъде отведен, след което записът свърши.

— Около половин час по-късно, по време на рутинната проверка на килиите, бе намерен мъртъв. Накъсал ризата си на ивици и я използвал, за да се обеси.