Джеймс Осуалд - Естествена смърт

— Но малкото ми момиченце… Тя е… Той е…

— Джени, изслушай ме. Знам, че нещата не са розови, и нямам намерение да те лъжа. Обаче разполагаме с много информация и работим по нея. Всичко е планирано, не е случайно. А това е добра новина.

— Добра новина? Кое му е доброто?

Маклейн се прокле, задето подходи толкова безчувствено. В ситуацията нямаше нищо хубаво, просто някои неща бяха по-малко лоши.

— Това означава, че който и да го е направил, иска Клоуи жива.

Поне засега.

Телефонът зазвъня в мига, в който пъхаше ключа в ключалката на входната врата. Маклейн се изкуши да остави обаждането на телефонния секретар, тъй като последният час, прекаран в успокояване на Джени Спайърс, го беше изцедил. След това си спомни, че касетката на секретаря все още е в чекмеджето на бюрото му. Втурна се и вдигна слушалката, преди звъненето да е спряло.

— Маклейн слуша.

— Сър, радвам се, че ви намерих. Обажда се Макбрайд.

— Какво мога да направя за теб, детектив?

— Става въпрос за Дър… искам да кажа, старши инспектор Дъгит, сър.

Маклейн се досети, че около Макбрайд явно има старши офицери.

— Какво е направил този път?

— Отиде при криминалистите със заповед за обиск, сър. Взе със себе си и всичките ни компютърни специалисти. Възнамерява да арестува Ема Беърд.

Закъсня достатъчно, за да може да свърши нещо полезно, освен да се пречка. Дъгит замина за управлението — несъмнено, за да покаже на началниците си колко е усърден в работата си. Сигурно изобщо не му беше хрумнала мисълта, че хората му щяха да бъдат много по-полезни, ако издирваха Клоуи Спайърс.

Входът на криминологичната лаборатория бе блокиран от униформени полицаи, а когато Маклейн приближи, Дъгит пресичаше паркинга, плътно следван от двама сержанти и окованата в белезници Ема Беърд помежду им. Тя изглеждаше ужасена, а очите й се щураха наляво-надясно в търсене на приятелски настроено лице.

— По дяволите, какво търсиш тук, Маклейн? — Дъгит го видя пръв.

— Опитвам се да ви попреча да допуснете голяма грешка, сър. Не тя е човекът, когото търсите.

— Тони, какво става? — попита Ема. Чул гласа й, Дъгит се обърна и даде нареждания на сержантите:

— Откарайте я в участъка и започвайте да работите по процедурата възможно най-бързо.

— Сигурен ли сте, че идеята е добра, старши инспекторе? — Маклейн наблегна на думата старши .

— Охо, ето го галантния рицар на бял кон, препускащ да спаси приятелката си. Не ме учи как да провеждам разследванията си, Маклейн.

— Тя е една от нас, сър, а вие се отнасяте с нея като с хваната на улицата наркоманка.

Дъгит се обърна към Маклейн и забоде пръст в гърдите му.

— Тя е съучастница в убийството на Джонас Карстеърс. Знае кой го е убил, сигурен съм, и възнамерявам да изтръгна от нея тази информация, преди още някой да умре.

Глупости. Резултатите от кръвния анализ още не бяха излезли. Дъгит отново беше поел в погрешната посока.

— Тя не е никакъв съучастник, сър. Джонас Карстеърс е убит от Сали Дент.

— Какви ги бръщолевиш, Маклейн? Ти пръв я посочи като заподозряна. Не се опитвай сега да се измъкнеш.

— Вярно ли е? — Ема впи очи в него. Изненадата й бе огромна, но на крачка да премине в ярост.

— Защо тази жена е още тук? — попита Дъгит. Докато Маклейн си отвори устата, двамата сержанти я поведоха към чакащата наблизо патрулна кола.

— Трябваше да ме оставите да поговоря с нея, сър. — Маклейн процеди думите през здраво стиснатите си зъби. Докато стояха на паркинга, от сградата на криминалистите се проточи върволица от служители, понесли компютри към един микробус.

— Какво? И да предупредиш гаджето да замете следите си? Не си познал, Маклейн.

— Тя не ми е гадже , сър. Просто сме приятели. И ако бяхте оставили нещата на мен, щях да разбера какво става, без да се налага… това. — Той посочи тълпата от полицаи и изумени криминалисти. — В момента провалихте цялата операция относно изтичането на информация от този отдел, а също и заличихте всяко желание за сътрудничество от тяхна страна. Не забравяйте, че те са хората, които вършат огромната работа по обработката на местопрестъпленията. Великолепен пример за образцова полицейска дейност. Поздравявам ви, сър.

Маклейн се оттегли, като остави зад гърба си Дъгит със зяпнала от изумление уста. Чак тогава видя Ема, която наблюдаваше всичко през отворения прозорец на колата, достатъчно близо, за да е чула всичко. Погледите им се кръстосаха за миг-два — твърде кратко, за да успее да разчете изражението й, след което тя демонстративно се обърна на другата страна.