Джеймс Осуалд - Естествена смърт

Робъртс кимна, демонстрирайки явно нежелание да говори. Припряно прибра книжата си от бюрото и набързо ги пъхна в кожено куфарче. През цялото време хвърляше бегли погледи на Маклейн, но старателно избягваше да срещне очите му. След няколко секунди, които се проточиха като минути, грабна все още отвореното куфарче под мишница, бързешком кимна на Макалистър и изчезна през вратата.

— На какво дължа гази приятна изненада, инспекторе? Дойдохте да ми кажете, че мога да подновя работата си по къщата в Сайтхил? За съжаление, е твърде късно. Току-що я продадох на господин Робъртс. Тоест на компанията, която представлява. Все пак успях да извлека малка печалба.

— Въпреки факта, че е сцена на брутално убийство?

— Подозирам, че всъщност това е причината за сделката, инспекторе. Купувачът гореше от желание да научи всички детайли, които можех да споделя с него.

Маклейн знаеше, че Макалистър го провокира да попита кой е купувачът. След това щеше да се позове на правото си да откаже подобна информация, понеже е поверителна. Доста жалък опит, тъй като той видя логото върху документите, които Робъртс прибра в куфарчето си. Лесно щеше да го нарисува по памет и после да го пусне за разпознаване.

— Намерих нещо, което ви принадлежи — каза вместо това.

— Нима? — Макалистър се облегна в стола си. Все още не бе поканил Маклейн да седне на освободения от Робъртс стол.

— Бял „Форд Транзит“. Е, поне е бил бял, сега е преобладаващо черен.

— „Транзит“? Нямам такива коли, инспекторе. Брат ми има салон на „Фиат“ и от него винаги си вземам „Дукато“. Не знаех, че ми липсва едно.

— Този микробус беше участник в пътнотранспортен инцидент. Блъсна човек и избяга от местопроизшествието. Качи се на тротоара пред „Плезънс“ и удари полицайка, която два дни по-късно почина. Помните ли полицай Кид, господин Макалистър?

— Чакайте да се сетя. Готината мацка, която беше тук с вас? О, много жалко, инспекторе. — Дори политик можеше да му завиди за лицемерието. След това се намръщи. — Да не ме обвинявате, че имам нещо общо с това, инспекторе?

— Къде е Мърдо? — попита Маклейн.

— Дони? Нямам представа. Освободих го още като се видяхме с вас. Имахме известно спречкване относно къщата в Сайтхил. Уволних го.

Маклейн усети как нещата се обръщат срещу него. Беше толкова сигурен, а сега имаше ужасното предчувствие, че ще се изложи като кифладжия.

— Уволнили сте го? Защо?

— Ако държите да знаете, защото е използвал нелегални имигранти като евтина работна ръка. Плащал им на ръка, без договор. — В очите на Макалистър проблеснаха застрашителни пламъчета и потиснатият преди малко гняв се надигна наново. — Аз не работя по този начин. Никога не съм го правил, никога няма да го направя. Нямам друго, освен доброто си име. Ако бяхте поразпитали за мен, щяхте да го знаете. Откакто докладвах за онзи труп, получих от полицията само спънки и неприятности. Сега пък нахлувате тук с безпочвените си обвинения. Имате ли някакви доказателства? Разбира се, че нямате. В противен случай щяхте да ме арестувате, нали? Нямате нищо, освен изсмукани от пръстите теории и се осмелявате да дойдете тук и да очерните репутацията ми. Бъдете сигурен, че началниците ви ще получат оплакване от мен. А сега, ако не възразявате, имам работа.

Когато Маклейн влезе през задния вход, в участъка бе тихо, което напълно съответстваше на настроението му. Изложиш ли се като идиот, те е яд на всичко и всекиго. Една служителка едва не побягна ужасена, след като го информира, че Дъгит е свикал съвещание. Явно бе изникнала някаква нова улика, която можеше да промени драстично хода на разследването, или нещо от този род. Впечатлен колко бързо бе получено потвърждение за кръвните проби от страна на Кадуоладър — или по-скоро на Трейси, — той се насочи право към малката оперативна стая, за да не го види никой. Планът му не успя. Там го чакаше главен инспектор Макинтайър.

— Откъде ли разбрах, че по-скоро ще дойдеш тук, отколкото да се прибереш вкъщи?

— Моля?

— Не ми се моли, Тони. Току-що говорих по телефона с вбесен господин на име Макалистър. Оказва се, че един от служителите ми е нахлул в офиса му с безпочвени обвинения.

— Аз…

— Точно коя част от „Стой далеч от това разследване“ не разбра?

Маклейн се опита да се включи в разговора, преди шефката да излезе напълно от кожата си. Със същия успех би могъл да се опита да хване тигър за опашката.

— Госпожо, аз…