Джей Баркер - Четвъртата маймуна

— Не те обвинявам, Тарек. Казаха ми какво си направил и как си се опитал да й помогнеш. Благодаря. Намирам утеха във факта, че последното лице, което тя е видяла, е било на приятел. Не е умряла сама.

Тарек кимна и избърса очи с опакото на ръкава си.

Баумхард се приближи до него, представи се и обясни какво ще се случи.

— Ще ви покажем шестима души. Те ще се наредят там и всеки ще държи номер. — Той погледна папката с материалите по разследването на масата. — Според вашите показания човекът, който ви е обрал, е казал: "Всички пари в торбата. Веднага." Ще помоля всеки от тях да пристъпи напред и да повтори тези думи. Искам много внимателно да огледате всеки. Не забравяйте, че крадецът може да не е в редицата, затова не се чувствайте длъжен да посочите някого. Трябва да бъдете сто процента сигурен, че това е извършителят. Ако имате съмнения и ако никой от тях не прилича на него, няма проблем, само ми кажете. Разбрахте ли?

Тарек кимна.

— Те не могат да ни видят, така че не се тревожете и за това. Не се тревожете за нищо, освен да откриете крадеца — даде указания Баумхард.

— Добре — отвърна Тарек.

Баумхард натисна бутона на вътрешния телефон на стената.

— Доведете ги.

Портър застана в дъното на стаята. Ръцете му бяха студени и лепкави. Той ги избърса в панталона си. Чувстваше, че сърцето му пулсира отстрани във врата му и чуваше пулса зад ушите си. Уотсън, който стоеше до него, се втренчи в бялата стая за очни ставки, когато вратата се отвори и двама униформени полицаи въведоха шестима мъже.

— Номер четири — каза Тарек. — Това е той, сигурен съм.

Баумхард погледна Портър и после отново свидетеля.

— Не искате ли да преминем през цялата процедура? Трябва да сте абсолютно сигурен.

Тарек кимна.

— Сигурен съм. Никога няма да забравя лицето му. Това е той.

Портър пристъпи напред, за да огледа по-добре хлапака.

Младежът беше висок близо метър и осемдесет според маркерите за ръста на стената, бял, наскоро излязъл от тийнейджърската възраст, с обръсната глава и многобройни пиърсинги на ушите. Дясната му ръка беше покрита с ръкав от татуировки, вариращи от дракон на рамото до птичето Туити на долната част на ръката. На лявата нямаше нищо. Гледаше напред към тях със стиснати челюсти и втренчен поглед.

Баумхард прелисти материалите в папката.

— В показанията си не споменавате нищо за татуировки.

— Той беше с яке. Не видях ръцете му — отговори Тарек. — Но има татуировка на дясното ухо. Това го помня. Знам, че казах на следователя.

— Казали сте, че крадецът треперел толкова силно, че едва държал пистолета. Сега той не изглежда много нервен — подчерта Баумхард. — Сега е спокоен и хладнокръвен.

— Той е. Вижте ухото му.

Баумхард натисна бутона на вътрешния телефон.

— Номер четири, моля, излезте напред и се обърнете наляво.

Портър можеше да се закълне, че видя хлапакът да се ухилва самодоволно, преди да изпълни заповедта, сякаш това му доставяше удоволствие. Когато заподозреният се обърна, той забеляза тъмния текст, татуиран на вътрешната страна на долната месеста част на ухото му.

— Да, виждам я.

— Къде? — попита Баумхард. — Аз виждам само един куп лайняни пиърсинги.

— Не, на вътрешната страна. Под пиърсингите, с черно мастило.

Баумхард се приближи до еднопосочното огледало и присви очи.

— Мамка му, как я видя. Аз едва я забелязах. — Той взе формуляра за ареста от масата. — Според описанието с мастилото е написано Филтър.

Тарек се обърна към тях.

— Точно така! Казах ви, че е той.

Баумхард въздъхна.

Портър сложи ръка на рамото на Тарек.

— Благодаря ти.

Тарек го погледна. В очите му се четеше болка.

— Иска ми се да бях направил повече.

— Не можеш да се обвиняваш.

Повече, отколкото се обвинявам аз.

Баумхард направи знак на единия от униформените полицаи.

— Заведи номер четири в стая за разпити. Ще имаме много дълъг разговор. — Той се обърна към Тарек и каза: — Ще ви изведем от тук по най-бързия начин. Трябва само да дадете писмени показания.

Портър сръга с лакът Уотсън.

— Хайде да отидем при чичо ти за часовника.

Уотсън се намръщи.

— Не искаш ли да наблюдаваш разпита?

Портър поклати глава.

— В момента кръвта ми кипи. Не мога да стоя тук. Мислех, че трябва да го видя, но открих, че не искам. По-добре да си тръгна.

Баумхард, който стоеше на няколко крачки от тях, започна да събира материалите по разследването.

— Искате ли да ви се обадя и да ви кажа какво е станало?