Джей Баркер - Четвъртата маймуна

— Губите си времето с мен, детективи. Независимо дали вярвате или не, аз обичам дъщеря си и никога не бих направил нещо, за да й навлека неприятности. Ако предпочитате да ме мислите за безсърдечен негодник, тогава успокойте се с факта, че тя ми трябва жива, за да завърша успешно проекта "Мурингс". Така или иначе, докато сте тук мен, вие не я търсите, а това е недопустимо.

Фишман стисна рамото му.

— Достатъчно, Арти.

Пак Арти.

— Мисля, че изгубихте достатъчно от времето на клиента ми, детектив Норстръм — рече адвокатът.

— Казвам се Нортън.

— Добре, простете. Ще предявите ли обвинения? Ако не, ние тръгваме.

Клеър въздъхна отчаяно и направи знак на Наш да я последва в съседната стая. Той влезе след нея и затвори вратата.

— Ти да мълчиш — каза тя на инженера, който вдигна ръце и сдържа усмивката си.

— Не беше пълна загуба — подхвърли Наш. — Талбът поне ще ни свърже с хубав магазин за обувки.

Клеър заби юмрук в гърдите му.

— Боже, Клерче-меченце! — избухна в смях Наш. — Аз съм един от добрите типове, забрави ли?

— Само си загубихме времето, мамка му! — каза тя.

— Талбът е замесен… Трябва да е.

Наш поклати глава.

— Увличаш се прекалено много. Трябва да се отдръпнеш назад и да видиш цялостната картина. Мисля, че У4М си играе с нас. Талбът е неговата мишена. Това не означава непременно, че той трябва да е и нашата. Ако онова, което Талбът каза за попечителския фонд, се окаже вярно, той спасява кожата. Мислиш ли, че той е убил главния си изпълнителен директор? Ей така? Аз не мисля. Кутиите са същите, които У4М използваше от самото начало. Откъде някой като Талбът ще знае какъв вид точно да вземе? Ако е искал да убие главния си изпълнителен директор, за да прикрие нещо, щял е да наеме някого да го очисти така че да изглежда като нещастен случай — удавяне или автомобилна катастрофа, може би дори инфаркт. Готов съм да се обзаложа, че Хозман ще свърже Гюнтер Хърбърт с финансовите престъпления и това е достатъчна причина У4М да го набележи. Виждали сме го да убива и за по-малко.

Клеър знаеше, че Наш е прав, но нямаше намерение да го признае.

— Ще уличим Талбът за финансовите престъпления, но не и за това. Трябва да продължим с разследването и да се съсредоточим да намерим Емъри.

— Сега не сме по-близо, отколкото бяхме преди дванайсет часа. Момичето ще умре от обезводняване, преди да я намерим — тихо каза Клеър. — Нямаме време.

Наш кимна към голямата бяла кутия на масата в стаята за разпити.

— Ами това?

Клеър повдигна рамене.

— Празна е. Реших, че ще изнерви Талбът.

Наш завъртя очи.

— Остави федералните да го закопчаят за финансовите престъпления. Ние трябва да се върнем долу и пак да огледаме уликите.

Телефонът на Клеър иззвъня и тя погледна екранчето.

— Белкин е. — Клеър отговори на обаждането и го включи на високоговорител.

— Детектив? Аз съм в Медицинския център на Чикагския университет. Едната медицинска сестра разпозна У4М на снимката от реконструкцията на лицето.

— Сигурна ли е? — попита Клеър.

— Да. Каза, че той винаги носел меката шапка и гледал старомоден джобен часовник по време на манипулациите. Това е нашият човек. Името му е Джейкъб Китнър. Имам адрес. Изпращам ти го.

— Изпрати го и на Еспиноза от специалните части и му кажи, че ще се срещнем там. Тръгваме веднага. — Тя затвори и се усмихна на Наш. — Щях да те целуна, ако не беше такъв грозен кучи син.

— Подай ми картофите, моля — казах, без да се обръщам определено към някого.

Майка ми се беше върнала вкъщи преди два часа и веднага се залови да приготвя вечерята. Баща ми дойде и седна до масата, без да я поздрави. Потърка главата ми и попита: "Какво прави моят малък мъж?", но въпросът прозвуча някак насила.

Във въздуха се носеше напрежение и беше силно.

Когато картофите не дойдоха в чинията ми, аз протегнах ръка, взех купата и си сипах щедра порция. Родителите ми не казаха нищо, когато пренебрегнах зеленчуците, оставяйки броколите за възрастните, и си взех допълнително парче руло "Стефани".

Неравномерното потракване на вилиците ни върху порцелана беше толкова шумно, че бях сигурен, че съседите ни щяха да го чуят, ако единият не беше мъртъв, а другият — окован с белезници в мазето.

Взех чашата с млякото си, изпих го и избърсах брадичка с опакото на ръката си.

— Един човек дойде днес. Търсеше семейство Картър. Отначало помислих, че е ченге, но сега не съм съвсем сигурен.