Джей Баркер - Четвъртата маймуна

— Да.

Фишман се наведе и прошепна нещо на клиента си, а после вдигна глава и погледна към еднопосочното огледало.

— Мислиш ли, че той знае защо е тук? — попита Наш.

Клеър повдигна рамене.

— Вероятно заради всичките гадости, за които може да бъде виновен човек като него? Предполагам, че в момента мисли кои дрехи да даде за пране. На адвоката му текат лигите за тлъстия хонорар, който ще получи. Сигурно вече си е избрал нова лятна вила край Женевското езеро.

Техническият специалист, който седеше пред отрупана с апаратура маса в малката стая за наблюдение, им кимна.

— Записваме. Готов съм.

Наш също му кимна и се обърна към Клеър:

— Как искаш да го изиграем?

— Както обикновено — доброто ченге и лошото ченге — отговори тя, като посочи с палец първо себе си и после него. Преди Наш да успее да отвърне, Клеър взе голяма кутия за папки и влезе в стаята за разпити.

Талбът и адвокатът му я погледнаха.

— Господа, благодаря ви, че дойдохте толкова бързо — рече Клеър, остави кутията на масата и седна срещу тях. Наш се настани до нея.

— Намерихте ли Емъри? — попита Талбът.

— Още не, но сме изпратили много хора да я търсят.

Фишман погледна голямата кутия.

— Тогава защо е тук господин Талбът?

— Кога за последен път видяхте Гюнтер Хърбърт?

Талбът наклони глава настрана.

— Моят главен изпълнителен директор? Не знам, преди няколко дни. Не бях в офиса. Защо?

Наш пусна кафява папка на масата и я разгърна. Лъскави снимки се втренчиха в тях.

— Ние го видяхме наскоро и той не изглеждаше много добре.

— О, Боже! — Талбът извърна глава, за да не гледа снимките.

Фишман погледна гневно Наш.

— Какво ви прихваща, по дяволите? Това наистина ли е Гюнтер или някаква извратена шега?

— О, Гюнтер е.

— Какво се е случило с него? — Талбът отново се обърна към тях. Гледаше право напред, отбягвайки снимките.

Клеър повдигна рамене.

— Чакаме съдебният лекар да определи причината за смъртта, но съм убедена, че Гюнтер Хърбърт не се е самоубил. Позната ли ви е сградата на "Мълифакс" на брега, господин Талбът?

Фишман вдигна ръка и направи знак на клиента си да мълчи.

— Защо?

Наш се наведе към тях.

— Защото вашият главен изпълнителен директор хранеше плъховете в мазето.

Талбът пребледня.

— Те ли са… направили това?

Фишман го стрелна с поглед и се обърна към Наш:

— Фирмата на господин Талбът купи сградата от общината. Ако изобщо е ходил там, и не твърдя, че е ходил, това е било само за да прецени стойността на постройката.

— Вярно ли е, господин Талбът? — попита Клеър.

— Казах ви вече — изрева адвокатът.

— Предпочитам да го чуя от клиента ви.

Талбът се обърна към Фишман. Адвокатът се замисли и после кимна.

— Ходих там с Гюнтер преди няколко месеца. Както каза Луис, мислехме да я купим, както и още няколко други сгради в квартала. Градският съвет я беше определил за събаряне. Искахме да преценим дали постройката може да бъде спасена и превърната в мансарди или е по-добре да оставим Градският съвет да я разруши и да купим земята — обясни Талбът.

— Сещате ли се за някаква причина той пак да отиде там сам?

— Убиецът с маймуните ли го е направил?

— Не отговорихте на въпроса ми, господин Талбът.

— И да е ходил там, не съм му казвал. Отишъл е по собствена инициатива.

— Убиецът с маймуните ли е бил? — повтори Фишман въпроса на клиента си.

Клеър повдигна рамене.

— Може би да, може би не.

— Какво означава това?

— Означава, че клиентът ви може да е имал причини да иска главния си изпълнителен директор вън от играта. И дъщеря ви също — отговори Наш.

Талбът отвори широко уста от изумление.

— Това е абсурдно! Защо бих искал…

— Защо държахте скрита Емъри през всичкото това време, господин Талбът? — прекъсна го Клеър.

Фишман вдигна ръка.

— Не отговаряй, Артър.

Клеър забеляза, че адвокатът заряза по-неофициалното Арти от предишния ден, за което беше споменал Портър.

— Не съм я държал скрита — отвърна Талбът, поглеждайки гневно адвоката си. — На Емъри й беше трудно да се съвземе и да продължи по-нататък след смъртта на майка й. Реших, че ще е най-добре да не се привързва към мен. Аз съм непрекъснато в медиите.

Репортерите щяха да сложат снимката й на първата страница във всеки жълт вестник. "Извънбрачно дете на милиардер" и така нататък. Щяха да я преследват из целия град и да я тормозят при всяка възможност. Защо да я подлагам на този цирк? Достатъчно лошо е, че Карнеги трябва да търпи всичко това. Исках да дам на Емъри шанс за нормален живот. Да получи добро образование, да си създаде семейство, да бъде самостоятелна, без добавеното напрежение на моята сянка. — Той погледна Клеър в очите. — Най-важното обаче е, че ако Емъри искаше съществуването й да стане публично достояние, незабавно щях да я подкрепя. По дяволите последиците за мен. Имате ли деца, детектив?