Джей Баркер - Четвъртата маймуна

— Какво?

— Искам само да намерите дъщеря ми — измърмори Талбът.

— Обзалагам се, че искаш — обади се Наш.

— Какви ги говорят те, Артър?

— Карнеги не притежава недвижими имоти, нали, господин Талбът? Но не и Емъри — рече Клеър. — Защо не кажете на приятеля си защо Убиецът с маймуните е предпочел нея пред Карнеги?

Фишман го погледна гневно.

— Артър?

Талбът махна с ръка.

— Майката на Емъри притежаваше строителния парцел на брега от Белшър до Монтгомъри. Когато почина, завеща я на Емъри. — Той отново се обърна към Клеър. — Но това е само формалност. Емъри се съгласи да ми я продаде. Тя напълно подкрепя проекта.

Фишман се зачерви като домат.

— Тя е непълнолетна, Талбът. Не може да ти продаде нищо още три години. Строителният обект трябва да бъде завършен след петнайсет месеца.

Талбът поклати глава.

— Можем да го заобиколим. Работя с попечителския й фонд. Документите бяха изготвени преди месеци. Като неин законен настойник мога да се подпиша вместо нея, когато поискам.

Наш извади от джоба си документи, които Хозман беше преснел, даде ги на Талбът и посочи подчертания с маркер параграф.

— Главният ви изпълнителен директор е мъртъв. Това е неговият подпис като свидетел на законното прехвърляне. Единственият човек, който може да разкрие този проблем, е вън от играта. Това не ви ли се струва твърде удобно? Като баща на Емъри, ако тя умре, вие поемате пълния контрол върху имуществото й. Попечителският фонд става излишен. Веднага взимате земята и продължавате с "Мурингс". Започвам да се питам дали Убиецът с маймуните има нещо общо с отвличането на Емъри. За мен всичко случило се облагодетелства единствено вас.

— Това е мотив, господин Талбът — подчерта Клеър. — Вие очевидно имате възможностите и средствата.

Талбът поклати глава.

— Не, не, тълкувате погрешно всичко. Не е така.

— Мисля, че е точно така.

— Не. Попечителският фонд не работи по този начин. — Талбът си пое дълбоко дъх, опитвайки да се успокои. — Ако Емъри умре, земята отново става собственост на общината.

Клеър сбърчи чело.

— Какво?

Талбът завъртя очи.

— Такова беше желанието на майка й. Когато създаде фонда, тя беше категорична по този въпрос. Ако с Емъри се случи нещо, ако тя умре преди осемнайсетия си рожден ден, всичките й недвижими имоти се връщат на общината, а останалите активи се разпределят между различни благотворителни организации. Единственият начин, по който мога да се сдобия със земята, е със съгласието на Емъри. — Талбът се усмихна. — Разбирате ли, детектив, ако някой има интерес да види дъщеря ми спасена, това съм аз.

Клеър се обърна към адвоката:

— Вярно ли е, господин Фишман?

Той вдигна ръце и сви рамене.

— Кантората ми не управлява фонда. Няма как да знам.

— Ще трябва да видим копие от документа — каза Клеър на Талбът.

Той кимна.

— Ще кажа на секретарката ми да ви го изпрати по електронната поща. — Талбът погледна двамата детективи и добави: — Ако няма друго, трябва да се върна в офиса. Освен ако, разбира се, не възнамерявате да ми предявите някакво обвинение? Тогава вероятно ще трябва да платя гаранция.

— Вие сте разорен, Талбът — каза Наш. — Как смятате да го направите?

Талбът стисна устни и го изгледа кръвнишки.

Клеър изсумтя, обърна се и отиде в съседната стаичка, оставяйки Наш с Талбът и Фишман. Записващият инженер вдигна глава и я погледна.

— Всичко мина гладко.

— Я си го начукай — отговори тя, огледа плота, взе една снимка, върна се сърдито в стаята за разпити и я сложи на масата пред Талбът. — Познати ли са ви?

— Трябва ли? — намръщи се той. — Приличат на "Джон Лобс", черна естествена кожа.

— Ваши ли са?

— Не знам. Имам много обувки. Ако желаете да си купите, мога да ви препоръчам хубав магазин в центъра на града.

— Умник — обади се Наш. — Убиецът с маймуните носеше тези обувки вчера сутринта, когато се хвърли под автобуса. Снехме вашите отпечатъци. Как ще го обясните?

Фишман отново вдигна ръка, наведе се към Талбът и прошепна нещо в ухото му.

— Не мога да го обясня — отговори Талбът. — Вероятно някой ги е откраднал от някоя от къщите ми. Имам десетки чифтове "Джон Лобс". Много са удобни.

Лицето му разцъфна в самодоволна усмивка. Клеър изпита желание да го фрасне.

— Какъв номер обувки носите?

Талбът погледна адвоката си, който кимна, и после отново насочи очи към Клеър.

— Четирийсет и четири.

— Същият номер като тези.

Талбът взе снимката и я хвърли настрана.