Джей Баркер - Четвъртата маймуна

— Да, бих искал.

— Той се прави на корав, но ще се огъне. Дори ако не го направи, разполагаме с доказателството от балистичния анализ и показанията на Тарек. Виждал съм състави от съдебни заседатели, които осъждат и за по-малко.

Портър стисна ръката му.

— Благодаря още веднъж.

Уотсън го погледна и се намръщи.

— Какво?

— Нищо, малко си блед, това е всичко.

— Ще се оправя. Нуждая се от глътка свеж въздух — отговори Портър. — Да тръгваме.

Той отвори вратата, излезе в оживения коридор и се блъсна в едър детектив, който носеше картонена поставка с четири кафета от "Старбъкс". Горещата течност изпръска и двамата и потече на пода. Уотсън отскочи встрани.

— Мамка му! — изръмжа детективът. — Не гледаш ли къде вървиш?

— Много съжалявам. Аз…

— Изобщо не ми пука. Опитваш се да изпратиш някого в клиника по изгаряния ли?

Той трескаво се залови да чисти петното върху ризата си със салфетка. Портър не беше в по-добро състояние. От ръкава и сакото му капеше кафе и на крачола на панталона му тъмнееше голямо петно. Имаше чувството, че обувката му е пълна с кафе и чорапът му е подгизнал. Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади мокра визитна картичка.

— Работя в отдел "Убийства" в Главното управление на полицията. Изпратете ми сметката от химическото чистене и ще я платя.

— О, да, ще я платиш, и още как — отговори мъжът и грабна визитната картичка от ръката му. — Имаш късмет, че няма да те накарам да изтеглиш пари от банкомата още сега и да те изпратя до "Старбъкс" за други кафета. — Той закрачи гневно по коридора, като мърмореше нещо за състоянието на кафето в столовата.

— Да вървим — каза Портър на Уотсън. — Апартаментът ми е по пътя към магазина на чичо ти. Ще се отбия да се преоблека.

— Трябва да се обадим на Портър — каза Наш.

Бяха пристигнали пред жилищната сграда на Китнър — невзрачна ниска триетажна тухлена постройка с петнайсет апартамента. Еспиноза и екипът му вече бяха на позиция и се готвеха да влязат. Клеър и Наш облякоха бронежилетки и последваха екипа. Влязоха през главния вход и се качиха по стълбите. Апартаментът на Китнър беше на втория етаж, последната врата вдясно.

Клеър провери пълнителя на своя глок и застана до Наш, опряла гръб на стената в коридора.

— Мисля, че не трябва да го безпокоим в момента.

— Той ще иска да знае какво става — рече Наш.

— Трябва да му дадем малко пространство.

— Пригответе се да нахлуем на пет — изрева гласът на Еспиноза в слушалката в ухото на Клеър.

— Готови сме — отвърна тя.

Наш надникна в коридора и видя, че Броган и Томас удариха вратата с тарана. Разхвърчаха се трески и вратата се отвори и се блъсна в другата страна на стената.

— Влизайте! Бързо! — извика Еспиноза и се втурна вътре.

— Хайде — каза Клеър и хукна по коридора, насочила към пода оръжието си. Стигна до вратата и в слушалката в ухото й се разнесоха гласове:

— Броган, чисто.

— Томас, чисто.

— Тибидо, в спалнята няма никого.

— Еспиноза, чисто навсякъде. Донякъде.

Наш влезе в апартамента. Клеър го последва.

— Мамка му.

Не се виждаше дали в дневната има мебели. Навсякъде бяха натрупани вестници, десетки купчини. Някои бяха пожълтели и избелели от годините, а други бяха гладки и нови. Вестниците бяха допълнени с купчини книги с твърди и меки корици.

— Подредени са според жанра. Тази купчина са уестърни, после има романтика, а след това — научна фантастика. Тези, изглежда, са романи на ужасите. Как е възможно някой да живее така?

— Прилича на онова шоу, "Вехтошари" — каза Клеър.

— Хората започват да събират дребни неща от тук и от там и с течение на времето това се превръща в мания. Сигурно твоята колекция от порнографски списания изглежда така. — Тя наклони глава настрана. — Чуваш ли котка?

— Надушвам котка — отговори Броган.

— Идва от там — каза Тибидо. — Кофата с боклук не е изхвърляна от няколко дни.

— Как е намерила кофата за боклук? — зачуди се Наш.

Еспиноза излезе от банята.

— Бъркотията е само в дневната. Останалата част от апартамента е чиста.

Тибидо се появи от спалнята. Държеше голяма руска синя котка, която мяукаше в ръцете му и ближеше черната му кевларена жилетка.

— Горката. Сигурно е много гладна.

Наш отстъпи назад от него.

— Дръж котката далеч от мен. Алергичен съм.

Клеър ровеше в купчина вестници и вдигна брой на "Трибюн".