Джей Баркер - Четвъртата маймуна

— Този е отпреди шест години.

— Съдейки по броя на купчините, може да са от цяло десетилетие — отвърна Еспиноза. — Какво търсим?

— Нещо, което може да ни подскаже къде да намерим Емъри — отговори Наш.

Телефонът на Клеър иззвъня.

— Клоз е — каза тя, отговори на обаждането и включи телефона на високоговорител.

— Странно — рече Клоз, без да я поздрави.

— Кое е странно?

— Изтеглих банковите извлечения на Китнър… Портър, преди да ми се скараш, — имам съдебна заповед.

— Портър не е тук в момента.

— Къде е?

Клеър завъртя очи.

— Зает е. Какво откри?

— Открих паричен превод на стойност двеста и петдесет хиляди долара, пристигнал в банковата му сметка преди пет дни. Това обаче не е най-странното, а че Китнър е получил още един четвърт милион вчера следобед, след като вече е бил мъртъв — каза Клоз.

— Разбра ли откъде са дошли парите?

— Номерирана сметка на Каймановите острови. Опитвам се да открия име, но служителите там не са много отзивчиви. Имам приятел в Бюрото, който може би ще успее да ги сплаши. Ще му се обадя веднага щом приключа разговора с теб.

Наш сръга с лакът Клеър.

— Мислиш ли, че парите са от Талбът?

— За какво?

— Не знам, може би подкуп?

Клеър отново заговори по телефона.

— Клоз, Талбът има ли сметки на Каймановите острови?

— Той има сметки навсякъде. Парите са дошли от банка "Роял" и успях да намеря получени и изпратени парични преводи за няколко от фирмите на Талбът към този филиал, но номерата на сметките не съвпадат. Това обаче не означава, че трябва да го изключим. — Клоз замълча за момент. От другата страна на линията се чуваше само тракане по клавиатура. — Ха.

— Какво?

— Намерих още един превод. Петдесет хиляди са постъпили в сметката на Китнър точно един месец преди депозирането на първите двеста и петдесет хиляди преди пет дни. Ако е плащане за нещо, започнало е преди един месец.

— Какво можеш да ни кажеш за Китнър? — попита Клеър.

— Петдесет и шест годишен. Допреди месец е работил в куриерската фирма "Ю Пи Ес" и после си е взел дълъг отпуск. Поисках служебното му досие, но се предполага, че отпускът е свързан с поставянето на диагнозата за раково заболяване.

— Имал ли е мобилен телефон? Можем ли да го проследим?

— Не. Не открих мобилен телефон, регистриран на неговото име и от "Ю Пи Ес" не са му дали служебен. Ако изобщо е имал мобилен телефон, бил е с предплатена карта. В апартамента му има стационарен телефон. В момента преглеждам обажданията.

— Ами някакви роднини? Приятели, познати?

Пак се чу тракане на клавиатура.

— Имал е по-малка сестра, но е загинала в автомобилна катастрофа преди пет години. Амелия Китнър, по мъж Мейдърс.

Наш се оживи.

— Мейдърс?

— Да, защо?

— Емъри има гадже на име Тайлър Мейдърс. Той учи в гимназия "Уотни Вейл".

— Чакайте малко. Опитвам се да изтегля досието му — каза Клоз.

Клеър отвори широко очи от изумление.

— Емъри се среща с племенника на У4М?

— Бинго — обади се отново Клоз. — Това е той. Шестнайсетгодишен. Живее с баща си в центъра на града.

— Детективи?

Клеър и Наш се обърнаха и видяха, че Еспиноза стои на вратата на спалнята и държи мобилен телефон.

— На Емъри е.

— Клоз? Ще ти се обадя след малко — каза Клеър и прекъсна разговора. — Дай да го видя.

Еспиноза й даде телефона. Тя го взе с нахлузени на ръцете ръкавици и почука с пръст по екранчето. Не се случи нищо.

— Как разбра, че е нейният?

— Извадих батерията и проверих серийния номер. Оказа се, че тя е вписана като потребител от "Предприемаческа дейност Талбът". Телефонът е бил изключен снощи преди последния разговор в осемнайсет и четирийсет и три — обясни Еспиноза.

Клеър пусна телефона в прозрачен найлонов плик за веществени доказателства и се обърна към Наш:

— Трябва да привикаме племенника. Той може да знае къде е Емъри.

Следващото утро беше истински хубав летен ден и затова реших да се разходя, вместо да го прекарам затворен в пространството на къщата. Не обикалях дълго, най-много един час. Проверих котката, хвърлих няколко камъчета в езерото, уверих се, че господин Картър е погребан завинаги под водата и се върнах.

Зеленият плимут отново беше тук.

Беше спрял на улицата пред дома на семейство Картър и вътре нямаше никого. Приближих се. Двигателят още беше топъл и потракваше и във въздуха се носеше миризма на изгорели газове. Нямаше следа от мъжа от вчера.