Джей Баркер - Четвъртата маймуна

— Не съм предполагал, че си симпатизант на плъховете. — Наш пъхна фенерчето под мишницата си и надяна ръкавици, а после заобиколи трупа и хвана рамката на количката. — На три?

— На три.

Портър отброи. Наш повдигна количката, а Портър хвана рамото на трупа с лявата си ръка и крака му с дясната и го дръпна към себе си. Застаряващият му гръб се възпротиви на движението с остра болка, която се стрелна надолу по бедрото му. Трупът издаде противен джвакащ звук, когато се отдели от бетонния под. Миризмата веднага се вдигна във вълна от смрад, сладникава и същевременно кисела, на гнило и влага. Трупът падна по гръб и Портър видя, че половината корем липсва. На мястото на червата и лигавицата на стомаха имаше само голяма кухина, розови и лигави разтопени тлъстини, гъмжащи от личинки.

Наш дръпна количката настрана, като едва не улучи главата на Портър, когато пусна рамката на земята, и се преви на две. Остатъците от полусмления "Кит-Кат" се изплискаха върху стената от сгуробетон. Фенерчето се обърна заедно с него и Портър благодари за момента на тъмнина. Нуждаеше се от тези секунди, за да се подготви, преди да погледне отново.

Наш се изправи, обърна се и се опита да се извини, но Портър махна с ръка.

— Дай ми фенерчето.

Наш кимна и му го даде, а после избърса уста с ръкава на якето си.

Лъчът на фенерчето бавно обходи трупа, от онова, което беше останало от лицето до пръстите на краката, и после обратно.

— Мъж, вероятно на петдесет и няколко години.

— Боже, как разбра?

Плъховете бяха изяли гениталиите. По-голямата част от плътта беше оглозгана и бяха останали кости, сухожилия и празни пространства там, където някога е била. Цветът беше странен, смесица от тъмнозелено, бяло и кафеникаво. Между пластовете се гърчеха личинки и бавно поглъщаха остатъците от пиршеството на плъховете.

— Изяли са очите — отбеляза Наш.

Портър отново насочи фенерчето към главата. Плъховете бяха изяли много повече, отколкото само очите. Бялото на зрителния нерв в средата и липсата на клепачи придаваха на мъртвеца вид на анимационен герой.

— Малкото сираче Ани от старите комикси.

— От колко време мислиш, че е тук?

Портър въздъхна и съжали в момента, в който противният въздух нахлу в белите му дробове.

— Няколко дни, най-малко. Мисля, че е бил жив най-малко два дни, преди да умре.

— Защо?

Портър посочи врата на мъртвия мъж.

— Виждаш ли наболата брада? Най-малко на два дни. Косата му е къса, добре поддържана. Дори е оскубал веждите си. Такъв мъж се бръсне веднъж, понякога два пъти дневно. Този човек не се е бръснал от два-три дни. Сигурен съм, че съдебният лекар ще ни каже с по-голяма точност.

— Имаш ли някаква представа каква е причината за смъртта?

Портър отново обходи трупа с лъча на фенерчето.

— Няма видими рани. Може би е наръган с нож в областта на корема. Там плъховете, изглежда, са нанесли най-големи поражения.

— Първо са се насочили към кръвта от раната, например травмата на главата.

— Аха.

Наш пристъпи крачка по-близо и посочи лявата ръка на жертвата.

— Какво е това?

Портър проследи погледа му. Пръстите бяха свити в юмрук и стискаха нещо. Той протегна ръка и се опита да ги разтвори.

— Вкочаняване?

— Вече е преминало. Плъховете са гризали пръстите и кръвта ги е слепила. Подръж го пак. — Портър отново даде фенерчето на Наш, използва двете си ръце и успя да разтвори пръстите на мъртвеца. В шепата на жертвата имаше лист лъскава хартия, дълга дванайсет-тринайсет сантиметра и навита като ръчно направена цигара. Портър взе дебелия лист и внимателно го разгърна. — Брошура.

— За какво? — попита Наш.

Портър повдигна пъстроцветната брошура към светлината.

Наш се наведе по-близо и прочете на глас:

— Жилищен комплекс "Мурингс Лейксайд", "Строителство на недвижими имоти Талбът". Парцелът край езерото, където се съчетава животът на яхта и крайградски клуб.

— Фирмата за недвижими имоти на Талбът?

— Или строителната му фирма, или вероятно и двете. — Наш взе брошурата. — Виждал съм реклами на това място. Събориха с булдозери десетки складове и индустриални съоръжения на езерото, сгради като тази, и ги замениха с къщи масово производство. Къщите са огромни и луксозни, но нямаш собственост върху земя. Това е безумие. Ако имаш парите да си позволиш жилище над водата, защо ще искаш да живееш над съседа си? Имам приятел, който работи на пристанището, и той каза, че водните парцели идват с доковете, но не ги пресушават достатъчно дълбоко, и там не можеш да вкараш нещо по-голямо от количка за багаж. Ако искаш да докараш по-голяма лодка, те карат да платиш абсурдна такса, за да отидеш по-надълбоко. Това обаче не върши кой знае каква работа, освен ако и съседите ти не направят същото. Наносите нахлуват веднага. След две години трябва да правиш всичко наново.